Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Сталин замълча, отново се заразхожда из кабинета. Мълчаха и Ягода и Ежов.
— На кого бе изгодно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. На кого беше нужно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. Защо това беше нужно, защо беше изгодно на Троцки? Това му беше нужно, беше му изгодно по две причини. Първата — да покаже на света нестабилното вътрешно положение в Съветския съюз, да насърчи японските милитаристи, германските фашисти, английските и френските империалисти. Втората — да насочи вътрешната контрареволюция в СССР по терористичен път, да посочи на контрареволюцията пътя на терора като единствен път за борба срещу съветската власт. С убийството на Киров Троцки започва в СССР индивидуален терор. Затова ние трябва да разобличим Троцки пред целия свят като организатор на терора в СССР, като организатор на убийството на Киров, като създател на терористични групи в СССР, подготвящи терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството, като съюзник на фашизма, на милитаризма и на империализма. Именно затова нека сега Зиновиев и Каменев и техните съюзници… — на това място Сталин направи пауза и внушително повтори: — и техните съюзници разобличат Троцки като организатор на убийството на Киров, като организатор и вдъхновител на терора срещу съветската власт, срещу ръководителите на съветската власт. От тях не се иска много: да признаят, че Троцки е наредил да убият Киров, наредил е да се подготвят терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството. На кого е наредил ли? На тяхната организация, обединената организация на троцкисти и зиновиевци, да я наречем примерно „Обединен център“… Хубаво име. В Ленинград имаше „Ленинградски център“, а това ще бъде „Обединен център“, център, обединяващ троцкистите и зиновиевците и подчинен на Троцки.
Ежов си отбеляза нещо в бележника. Сталин му хвърли един поглед, после продължи:
— Безспорно, за да се придаде тежест и убедителност на показанията на Зиновиев и Каменев, ще трябва да сложим до тях на подсъдимата скамейка и троцкисти. И колкото повече са троцкистите, толкова по-добре. Аз мисля, че няма да е трудно да намерим тези троцкисти. Има ги много по затворите и лагерите. Лежат отдавна, сигурно им е омръзнало. Привличането под съд на кадрови троцкисти дори ще облекчи положението на Зиновиев и Каменев: те не са убили сами Киров, не носят лична отговорност за това убийство, те са само членове на организация, преминали по нареждане на своя ръководител Троцки към индивидуален терор. И са изпълнили заповедта на своя ръководител, като са започнали от Киров. Нека стоварват всичко върху Троцки, нека проклинат Троцки. Троцки е най-злият враг на нашата държава, това отдавна и много добре е известно на всички. На процеса през януари те поеха моралната отговорност за убийството на Киров. Но нали са марксисти: каква е разликата между моралната и пряката отговорност? Каква е разликата между моралното и прякото подстрекателство? Не виждам разлика…
Той отново мълчаливо обиколи стаята, после продължи:
— Разбира се, с кадровите троцкисти ще бъде трудно. Те са яко племе. И нямат зад гърба си дълги години покаяния, не са се били в гърдите, не са си признавали грешки като Зиновиев и Каменев. Пък и от дълги години са по затвори и лагери — точно с това ще се оправдават, със затвора и с лагера ще доказват своето алиби. Няма да го докажат. Никакъв затвор, никакъв лагер не доказват алиби. Опитът на революционното, както впрочем и на контрареволюционното движение показва, че намирайки се в затвора, човек спокойно може да участвува в революционната и, обратно — в контрареволюционната работа, може да дава директиви на своите сподвижници, да кореспондира със своите лидери.