Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Глава 13
Белият прозорец
— Не, Уилям, ние не сме обикновени разбойници. Не крадем заради спорта. Не сме уродливи и самотни мизантропи — в противен случай нямаше да съм тъмната дама от твоите сонети, тъй мила към теб. Не е ли така, Уилям? Аз не съм злодей. Ние ги създадохме. Развити цивилизации, крепящи се върху плещите на неколцина. Подобно на първата майка, ние сме майки на първите сред нас — най-великите. Сестринство, което пази реда. Вероятно доста чудати — смятам, че би било по-добре да се нарече така — гилдия на чудатите сестри.
— Чудати сестри… това беше само сън.
— Не, Уилям. Не беше сън. Нито пък делириум. Трябва да повярваш, че е истина. Един мираж не може да бъде тъй истински, не би могъл да те вдъхнови да напишеш прочутите си пиеси — онези, заради които стана прочут, а не никому неизвестния син на местния месар.
— Какво правиш тук? — попита Валентин, отхапа от зрялата праскова и седна до Бисе край масата в дневната на дома.
— Просто чета — отвърна Бисе. Отвсякъде бе затрупана със страници, изписани с нечетливи букви. — Опитвам се да разгадая този текст.
Той надникна над рамото й и се отпусна обратно на стола.
— Не ти ли писва понякога от четенето?
— А на теб не ти ли писва от писането?
— Да, но аз поне имам определена цел. Ти какво точно правиш? Трябва да намериш цел, която да преследваш, сестричке! Ти си по-умна от Виктория.
— Благодаря.
— Така е. И защо не?
На Бисе й се прииска да му разкаже какво изпитва, колко силно мрази това място, как няма къде другаде да се скрие, освен в собствения си свят. Да му каже, че няма голяма полза да те осиновят, ако накрая пак се окажеш сам. Може би пък той щеше да разбере, че тя има нужда да отиде на друго място. Всъщност, едва ли. Той се забавляваше. Той нямаше представа какво е да имаш близнак и внезапно да го изгубиш. Обаче не му каза нищо от това. Само се усмихна и повтори още веднъж: — Благодаря.
— Защо не излезеш с Бел и нейните приятели? Тя познава почти всеки тук — настоя Валентин.
Бисе вдигна рамене.
— Не, тя не ме иска около себе си.
Като видя болката, изписана на лицето й, Валентин опита друго.
— Окей, разбирам, че Бел е твърде заета и че ти не искаш да си имаш вземане-даване с Вик. Но не е добре да си сама през цялото време.
— Окей, може да помисля върху това по-късно — отвърна тя и отново се зачете.
Няколко минути Вал просто дъвчеше и се взираше в Бисе.
— Да си забелязала нещо особено с Вилрой напоследък? — попита я.
— Моля?
— Толкова е тайнствена… тъй трудна за разбиране — въздъхна той тежко.
— И на мен така ми се струва.
Той продължи да я гледа как чете.
— Да, предполагам — изведнъж лицето му помръкна и той продължи да човърка. — Бисе, искаш ли да чуеш една наистина интересна история?
Бисе вдигна поглед.
Той се наведе напред.
— Знам нещо, което е много по-интересно от тази книга — прошепна Валентин.
Тя го погледна, но не каза нищо. Изпита чувството, че е чакала тази история цял ден. Или пък я беше чувала и преди. Вероятно я беше слушала отново и отново стотици пъти, по различен начин, в някаква паралелна реалност, на която не бе позволено да остане в паметта й. А може би тя щеше да даде отговор на всичките й въпроси.
— Искаш ли да я чуеш? — попита той тъжно. — Да ти я разкажа ли?