Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Тук съм, Магс — чу Бисе гласа на сестра си. — Не се притеснявай. Няма никой друг.
Бисе се зачуди какво правят двете момичета в тоалетната. Не беше ли време за обедното появяване на Бел? Влизането на Бел в столовата на обяд никога не беше дискретно. Когато отваряше тежката двукрила врата, цялото училище се обръщаше да гледа, обядващите изпускаха сандвичите си, забравяха за шоколадовите десертчета и спираха да разговарят. Щом доближеше някоя маса, седящите там бързаха да се сместят, за да й направят място, на седмото небе от щастие, че ще бъдат близо до нея. Тя беше колективната пристрастеност на Марлоу, просмукваща се в сърцето му с всеки полъх на вятъра.
Маги се опита да влезе в кабинката, но тя беше доста тясна. Затова момичетата твърде нехайно оставиха вратата притворена. Бисе видя как двете тършуват в чантата на Бел, всяка от тях извади от там по една шепа хапчета и ги глътна. Маги се захили глуповато и Бел трябваше да запуши устата й с ръка. Бисе беше шокирана. Побърза да избяга от скривалището си и да се шмугне в една празна стая.
След онзи съдбовен ден в края на юли, „гадният петък“, както сама го нарече, мисис Вирт не доближи нито веднъж клуба „Здраве и тенис“ в Рокфелер сентър, където дамите се събираха всеки петък, след дългия следобед „пазаруване до припадък“ (да се разбира до припадък на слугите). Седяха край басейна на фитнеса и дискутираха колко сполучлива е фразата „лов на намаления“, колко странен на вкус е леденият сироп с киви и аминокиселини и колко секси изглеждат треньорите, когато показват упражнения на крос тренажора. Сега мисис Вирт упорито избягваше фитнес клуба в петък. А точно в този ден тя нямаше как да е по-далеч от спортуващите дами. Влезе в сладкарница „Паярд“ и си избра плодови тарталети от третия рафт, лешников мус от четвъртия, повечето ореховки от първата полица и почти всичко, което можеше да отнесе от полици две, пет и шест (с изключение на банановия пудинг, за който бе чувала, че използват бито масло, което бе строго забранено в нейната диета). Накрая мисис Вирт поръча да й донесат капучино с обезмаслено мляко и каноли17. Тъкмо се опитваше да оближе сметаната с език, когато забеляза Никола Вилрой в едно от ъгловите сепарета, сама. Мисис Вирт й помаха с ръка.
— Ехоо, Никола, скъпа!
Вилрой не се обърна.
Мисис Вирт се нацупи и тръгна право към нея.
— Никола? Никола!
Мадам Вилрой седеше на празна маса, втренчена — на пръв поглед абсолютно безцелно — в голата стена пред нея. Тя не мигваше, а гърдите й под ръчно тъканата, прилепваща по тялото черна рокля, поръбена с дантела, сякаш не се повдигаха и отпускаха, както когато диша обикновен човек. Бе изпаднала в кататония. Мисис Вирт седна точно отпреде й. Ако мадам Вилрой бе забелязала появата й и ако изобщо забелязваше нещо, с нищо не го показа.
— Никола, скъпа. Няма ли да ми кажеш здравей? — мисис Вирт размаха ръка пред очите й. — Искаш ли половината от канолите ми?
Нищо. Мисис Вирт се пресегна и докосна ръката на мадам Вилрой. Тя беше студена като лед. Мисис Вирт я щипна леко, след това я ощипа с все сила. Заби нокти в кожата, но пак не последва никаква реакция. Сякаш мадам Вилрой не усещаше абсолютно нищо, не чуваше, не виждаше, не помирисваше, не вкусваше нищичко. Сякаш бе изгубила всичките си сетива и всяка представа къде се намира.
Когато най-сетне се събуди, мисис Вирт боцкаше ръката й с вилицата.
— О! — възкликна тя и дръпна сребърния прибор. — Добре ли си? Канех се да извикам линейка.
— Няма нужда — отвърна мадам Вилрой и съумя да възпроизведе нещо подобно на усмивка. Беше притеснена за пръв път, откакто мисис Вирт я познаваше. Вдигна ръка и опипа кока си, огледа се наоколо, сякаш чудейки се къде се намира, грабна вдигащото пара капучино с обезмаслено мляко на мисис Вирт и го изпи на една глътка.
— Никола, скъпа, как смееш? Уплаши ме до смърт — извика мисис Вирт.
Лицето на мадам Вилрой бавно се разтопи в меденосладка усмивка.
— Какво ще кажеш да се поглезим малко? — покани тя новата си приятелка. Мисис Вирт мигновено забрави за преживяния шок и се поддаде на магията от присъствието на тази необикновена жена.
— Не би трябвало. Тъкмо ми опаковат сладките, които поръчах. Макар че предложението ти е твърде примамливо…
— Кой казва, че не можем да се поддадем на изкушението от време на време? Както казваме в Париж Tous en moderation, meme moderation. Да бъдем умерени дори в умереността си.
17
Каноли — италиански десерт. — Б.а.