Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Ууух — въздъхна мисис Вирт, — ако поставим така въпроса…
Мисис Вирт направи опит да извика някой келнер, но никой не й обърна внимание. Мадам Вилрой се прокашля леко в шепа. В следващия миг един млад симпатичен сервитьор донесе любимия десерт на мисис Вирт — парче кейк „Храната на дявола“ и чаша чай Дарджилинг. Това беше доста необичайно като се има предвид, че в сладкарницата не предлагаха от този кейк. Мисис Вирт се отпусна втрещена на стола, а в това време сервитьорът поднесе на мадам Вилрой парче пай с червени малини. Тя взе вилицата си, погледна пая и изгледа младежа с поглед, който го накара да подскочи и да обере набързо украсата. Докато мисис Вирт се опитваше да си обясни какво се случва в главата й, докато се мъчеше да намери някакво обяснение, мадам Вилрой кротко ядеше пая си, отпиваше големи глътки от чая и си мислеше за обичайните грехове, които можеха да оживят един мързелив следобед.
— Какво правиш тук? — попита я мисис Вирт.
— Избирам подарък за Валентин.
— О, рожден ден ли има?
— Не.
Мисис Вирт изчака, но повече информация така и не последва.
— Скъпа Женевиев — обади се мадам Вилрой след дълга пауза, — чух, че синът ти ще участва в турнира по голф.
— О, да — засия мисис Вирт. — Моят Конър винаги печели. Много е добър.
— Знам — отвърна сладко мадам Вилрой. — Онзи ден бях на тренировката. Да гледам Кристиан.
— Чудесно — мисис Вирт отхапа от кейка си.
— Малко се притесних. Конър изглеждаше някак… апатичен.
Мисис Вирт вдигна очи от чинията си.
— Какво искаш да кажеш?
Мадам Вилрой сви рамене.
— Изглеждаше така, сякаш някой е изсмукал енергията от тялото му…
Мисис Вирт се притесни.
— Дали трябва да се консултирам с лекар?
— О, предполагам, че не е толкова сериозно — рече мадам Вилрой. — Тийнейджърите постоянно са уморени. Надявам се само да не получи пристъп на юношеска летаргия точно на турнира.
Мисис Вирт се насили да се усмихне.
Мадам Вилрой изчака. Тя обичаше неловкото мълчание.
— Кейкът е чудесен — рече накрая мисис Вирт.
— Ммммм.
Мадам Вилрой продължи да чака. Нямаше нужда да насилва нещата. Събеседничката й щеше сама да изтърве някоя полезна информация.
Изведнъж мисис Вирт сякаш се сети какво да каже.
— Томас също ще участва, нали знаеш? Баща му — Чарлз, също ще дойде.
— О, така ли?
— Да, той е много приятен човек. Тъй добросърдечен. Работи върху един бизнес проект, който да осигури пари за бедните семейства в Турция. Заедно с един от онези богати чужденци филантропи — Ямин, май се казваше. Турчин. Казват, че влязъл в дългове, докато се опитвал да създаде някаква хуманитарна организация. Сега Чарлз му помага…
— Хм — прекъсна я мадам Вилрой. — Приятно ми беше, Женевиев, но трябва да тръгвам.
Мисис Вирт тъкмо отпиваше от чая си. Побърза да преглътне и възкликна:
— О! — сякаш беше крайно разочарована.
— Трябва да се погрижа за подаръка — намигна й мадам Вилрой.
— Да, вярно, подаръка за Валентин. Какво мислиш да му подариш?
Никола Вилрой вирна глава, изгледа с присвити очи скучната си позната и отвърна:
— Нещо, което да го омагьоса и очарова. Нещо ефирно, което да плени въображението му и да го пусне на свобода…
— О, Нинтендо, колко хубаво! — изписка мисис Вирт, а мадам Вилрой разтърка слепоочията си и поръча двойно еспресо за вкъщи.
Никола Вилрой обичаше вечерите си насаме. Докато децата спяха, тя обикаляше къщата и бдеше. Беше невидима, стъпките й бяха безшумни, дъхът й бе недоловим. Тя просто се плъзгаше през стаите им като бдителна майка, която пази малките си и прави планове за предстоящия ден. Обикновено децата спяха дълбоко и тя оставаше в своя собствен свят. Не се налагаше да внимава за царствената си стойка. Позволяваше си да отпусне леко рамене. Кокчето в косата й вече не бе така стегнато, от всички страни висеше по някой и друг кичур. Необикновеното й око не блестеше в синьо както през деня, а бе тъмно и страшно в сумрака на тази къща, където цареше вечна нощ. В мрака не се чуваше никакъв звук, освен пърхането на няколко пеперуди и дишането на спящите деца. Тази вечер обаче, по време на обичайната обиколка, когато гувернантката застана до леглото на Бел, тя чу непознат шум, който идваше от другия край на стаята. Обърна се да погледне към леглото на Бисе и я чу да си шепне нещо насън, под сивите чаршафи, с които се бе завила през глава. Обикновено говорещо в съня си дете и трептенията от неговия кошмар не бяха в състояние да развълнуват гувернантката. Но тази вечер беше различно. Тя се приближи до леглото на Бисе. Долови една дума, после още една. Шепот на чужд език. Тя е близо. Твърде близо. Когато Вилрой се наведе над мъничката сива купчина, образувана от крехкото тяло на Бисе, ръцете й се разтрепериха. Понечи да я докосне, но кокалестата й длан спря на сантиметри. След това тя безмълвно дръпна ръка и се изниза от стаята, с изпънати рамене, възвърнала царствената си стойка, съсредоточена върху предстоящия ден. Трябваше да помисли за новия дар за Валентин. Що се отнася до Бисе — нямаше повече подаръци за нея, защото като всяка добра гувернантка знаеше, че много подаръци развалят дисциплината, а никой не иска разглезено, изпуснато от контрол дете.