Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Омразата, която Виктория таеше към Марлоу, бе намаляла, след като спечели изборите за президент на класа, стана член на клуба по дебати и запълни календара си с часове по различни предмети. Въпреки това тя намираше достатъчно неща за мразене, например грозните като жаби лелки от офиса на съветника, които мислеха за сладолед през по-голямата част от времето, „родения победител“ Томас, който също бе в клуба по дебати, бъдещите генгста рапъри от клуба по инвестиционно банкиране и, разбира се, да не забравим нездравословната доза омраза срещу Люси Спенсър.
Никой от семейство Фауст обаче не бе тъй депресиран по време на безкрайния март от Кристиан, който бе изгубил единствения си приятел след инцидента с Люси. Оттогава насам Конър пазеше дистанция. Не предложи да играят голф, нито разведе Кристиан да му покаже училището. Кристиан я караше някак без приятели, но не се справяше тъй успешно като Бисе. Веднъж, когато влезе в стаята му, тя го завари застинал неподвижно, с вдигнати във въздуха ръце, сякаш се поздравяваше с някого. Но понеже единственият му „човешки“ контакт след някой особено добър удар беше пластмасовата усмивка на Бъди, а Бъди не знаеше как се отговаря на „дай пет“, жестът му приличаше по-скоро на махане за сбогом.
Бисе се стараеше да стои в сянка. Останалите й се подиграваха, че е бавноразвиваща се, понеже веднага забравяше какво са й казали, едва се сдържаше да не изпищи, ако някой я докосне, а и често си говореше в час, докато учителят преподава урока. Дори на обществени места Бисе се държеше като корабокрушенка на самотен остров. В един момент човек би си помислил, че не е с всичкия си или че е шизофреничка, но в следващия можеше да я чуе как превежда Цицерон от латински сякаш е чист английски, или да хване някое китайче, че й се присмива на кантонски диалект и да поправи граматическите му грешки, или да прекара цял ден, разяснявайки шегите и каламбурите в „Бдение над Финеган“.14 В тези моменти тя се въодушевяваше, но видеше ли очите, вперени в нея, отново се свиваше в себе си. Казваше, че се чувства като в „маймунска клетка“ — идиом на суахили. Бе станала известна. Да я обучаваш беше като да изследваш Александрийската библиотека — няма какво да добавиш, можеш единствено да се надяваш да откриеш какво има там.
Вниманието я правеше непопулярна дотолкова, че да я намразят. Братята и сестрите й бяха заети със собственото си трескаво ежедневие, затова тя често обядваше сама и прекарваше междучасията като четеше някъде в усамотение. Докато те водеха битки за награди, преследвайки мечтите си, тя се бореше да намери приятел — където и да е, било то и в книгите. Продължаваше да се надява, че колкото повече езици научи, толкова по-голям е шансът да открие сродна душа някъде на планетата.
Често децата я дразнеха, знаейки, че няма да им отвърне. Тъй като определено не бяха в състояние да я разберат, те откриваха нови и нови начини да се забавляват с нея. Сигурни бяха, че тя няма дори да вдигне глава, освен в онези редки и възхитителни моменти, когато им отговаряше тъй умно, че те се смееха още повече. Понякога Валентин казваше, че с пълната си небрежност Бисе сама си го проси. Като онзи път, когато я хванаха да чете в коридора Кама сутра в оригинал, на санскритски, в междучасието, обърнала екзотичната корица така, че всички да я виждат. Как само бърчеше вежди, опитвайки се да разбере всяка дума на страницата… каква концентрация. Валентин отбеляза, че сама го е предизвикала.
Всъщност Бисе нямаше друг избор, освен да се концентрира, защото тя правеше нещо повече от това да учи езици. Тя ги дешифрираше. Разглобяваше ги и пак ги сглобяваше от най-малките чертички и ченгелчета. Прекарваше часове наред, потейки се над синтаксиса и граматиката, използвайки един език, за да научи друг. Затова и повечето от учениците чужденци не я харесваха. „Тя е толкова арогантна“, казваха те за нея. Като при онзи инцидент с Пампош Коул и бляскавата му вносна южноазиатска банда — момичета, дошли в Марлоу от най-добрите индийски и пакистански училища, повечето от които се подготвяха за участие в конкурса „Мис Свят“ и не се отделяха от Пампош. Този ден Пампош попитал Бисе дали говори кашмирски и тя му отговорила отрицателно, защото наистина не владееше този език. Няколко часа по-късно той и три от неговите момичета седяха около една маса в библиотеката, близо до Бисе и си шепнеха злостни шегички по неин адрес на кашмирски, стараейки се да подчертаят факта, че поне този път тя не може да разбере, че й се подиграват.
14
„Бдение над Финеган“ — роман на ирландския писател Джеймс Джойс, написан на собствен език, комбиниращ елементи от различни езици. Смята се, че е невъзможно да бъде преведен. — Б.а.