Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Нямам представа, драги ми господине.
- Добре тогава. Поеми магазина, днес надали ще се върна.
Чарли остави усмихнатите хора на опашката и хукна към номер деветдесет и седем. Изкачи на бегом стълбите, отвори рязко вратата и влетя в спалнята на Беки. Седна на крайчеца на леглото и хвана ръката и. И двамата мълчаха.
- Прати ли да повикат акушерка? - попита той накрая.
- То оставаше да не е пратила - заяви някой от прага и в стаята влезе едра жена.
Беше облечена в стар кафяв дъждобран, който и беше малък, и носеше черна кожена чанта. Едва дишаше - очевидно се бе затруднила с изкачването на стълбите.
- Аз съм госпожа Уестлейк, работя към болница „Свети Стефан“ - оповести дебеланата. - Дано не съм закъсняла. - Беки кимна, а акушерката насочи вниманието си към Чарли. - Вие идете да кипнете вода, и по-чевръсто.
Каза го като човек, несвикнал да му се противоречи. Без да продума, младежът скочи от леглото и изхвърча от стаята.
Госпожа Уестлейк остави голямата чанта на пода и се зае да мери пулса на Беки.
- На какви промеждутъци са контракциите? - попита тя делово.
- На двайсетина минути - отговори родилката.
- Чудесно. Значи не ни остава да чакаме дълго.
На прага се появи Чарли, понесъл леген топла вода.
- Какво друго да направя?
- Донесете ми всички чисти кърпи, които ви се намират, с удоволствие ще пийна и чаша чай.
Чарли отново изскочи от спалнята.
- В случаи като този мъжете само се пречкат - отсече госпожа Уестлейк. - Човек трябва постоянно да им намира работа.
Беки тъкмо понечи да обясни на жената кой всъщност е Чарли, и поредната контракция я преряза.
- Дишай дълбоко и бавно, миличка - насърчи я мило акушерката, а Чарли се върна с три кърпи и чайник вряла вода. Госпожа Уестлейк дори не се обърна да види кой е и продължи: - Оставете кърпите върху скрина, излейте водата във възможно най-големия леген и пак сложете чайника на огъня, за да разполагам с достатъчно топла вода.
Чарли пак излезе, без да каже и дума.
- Де да можех и аз да го командвам така - рече възхитена Беки.
- О, не се притеснявай, миличка. Моя не мога да го накарам и един хляб да купи, а имаме седем деца.
След две-три минути Чарли отвори вратата с крак и донесе при леглото поредния леген с вряла вода, над която се виеше пара.
- На масичката отстрани - посочи госпожа Уестлейк. - И гледайте да не ми забравите чая. После донесете още кърпи.
Беки простена.
- Хвани ме за ръката и дишай дълбоко - посъветва я акушерката.
Не след дълго младежът отново влезе с поредния чайник топла вода и веднага получи нареждане да го изсипе в легена и пак да го сложи на огъня. След като той свърши и това, госпожа Уестлейк му рече:
- Чакайте отвън, ще ви повикам.
Чарли излезе и затвори тихо вратата след себе си.
Имаше чувството, че е направил безброй чаши чай и е донесъл безброй чайници гореща вода, че винаги се е появявал точно когато не трябва, докато накрая не го отпратиха от спалнята. Той заснова напред-назад из кухнята, страхуваше се от най-лошото. После чу жално гласче.
Беки загледа от леглото как акушерката вдига детето и за едното краче и го потупва лекичко по дупето.
- Това е най-хубавият миг - каза госпожа Уестлейк. - Приятно е да мислиш, че си помогнал на този свят да се появи човек.
Тя пови новороденото в една от кърпите и го подаде на майката.
- Какво е?
- Опасявам се, че е момче - усмихна се акушерката. - Значи светът няма да отбележи никакъв напредък. Следващия път се постарай да е момиче - грееше в усмивка тя. - Ако господинът още има желание де - допълни госпожа Уестлейк и посочи с палец затворената врата.
- Ама той... - опита да поясни Беки.
- Знам, знам и без да ми казваш. Всички мъже са един дол дренки. - Госпожа Уестлейк отвори вратата на спалнята и затърси с поглед Чарли. - Готово, господин Салмън. Престанете да се цупите и елате да видите сина си.
Чарли връхлетя като хала, насмалко да събори акушерката. Застана в края на леглото и се взря в мъничкото човече в ръцете на Беки.
- Леле, че грозник! - възкликна младежът.
- Знаем кой носи вината за това - засмя се госпожа Уестлейк. - Да се надяваме, че няма да му счупят носа. При всички положения, както обясних на жена ви, дано следващото ви дете е момиче. Между другото, как ще го кръстите това юначе?
- Даниъл Джордж - отсече без колебание Беки. - На баща ми - поясни тя и погледна Чарли.
- И на моя - допълни той, после отиде в горния край на леглото и прегърна родилката.
- Е, трябва да тръгвам, госпожо Салмън. Но утре сутринта ще намина отново.
- Всъщност името ми е госпожа Тръмпър - пророни тихо Беки. - Салмън съм по баща.