Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- На теб, Чарли Тръмпър, трудно ще ти ще угоди, но щом искаш, ще опитам.
- Да, искам, Ребека Салмън, действай.
- Ще направя всичко по силите си, но ако случайно си забравил, нека ти напомня, че в скоро време предстои да раждам, освен това се опитвам да защитя бакалавърска степен.
- Да, нагърбила си се със сто неща, а не е редно. Но вероятно ще се наложи да осъществиш още един удар.
- Още един удар ли?
- „Фодъргил“.
- Магазинът на ъгъла.
- Точно така - потвърди Чарли. - А ти, госпожице Салмън, знаеш как гледам на ъгловите магазини.
- Знам, знам, господин Тръмпър. Знам освен това, че не разбираш нищо, ама нищичко от търговия с произведения на изящните изкуства, камо ли от търгове.
- Вярно е, не съм спец - призна си младежът. - Но един-два пъти посетих Ню Бонд Стрийт, погледах как в „Сотби“ си вадят хляба, поразходих се и до Сейнт Джеймс да видя как се справят конкурентите на „Сотби“ - „Кристи“, и стигнах до извода, че в крайна сметка току-виж се намерило някакво приложение на дипломата ти по изкуствознание.
Беки вдигна вежди.
- Изгарям от нетърпение да чуя какво ме виждаш да правя до края на живота си.
- След като я вземеш тая твоя бакалавърска степен - продължи Чарли, без да обръща внимание на подмятанията и, - ще кандидатстваш за работа в „Сотби“ или „Кристи“, все едно къде, и в продължение на три до пет години ще усвояваш занаята. После ще примамиш всички, които си струва да привлечем, и ще дойдеш да ръководиш Челси Терас номер едно, където ще отворим галерия, наистина достойна да съперничи на „Кристи“ и„Сотби“.
- Слушам те, Чарли Тръмпър.
- Виж какво, Ребека Салмън, ти си наследила от баща си предприемаческия нюх. Дано думата ти харесва. Ако го обединиш с онова, което винаги си обичала и за което имаш вродена дарба, просто няма начин да не успееш.
- Благодаря за комплимента, но понеже стана въпрос, позволи ми да попитам какво общо има господин Фодъргил с грандиозния ти план?
- Няма нищо общо.
- В смисъл?
- От три години той е само на загуба - поясни Чарли. - С парите, които ще вземе за галерията и за най-доброто от стоката в нея, Фодъргил само ще си покрие загубите. Но това не може да продължава вечно. И така, знаеш какво се очаква от теб.
- Знам, знам, и още как, господин Тръмпър.
Когато отмина и септември, Беки почти се беше примирила, че Гай няма никакво намерение да отговори на писмото и.
През август Дафни им каза, че на хиподрума „Гудуд“ е срещнала случайно майката на Гай - госпожа Трентам. Тя се кълняла, че синът и не само се чувствал прекрасно в Индия, но и имал всички основания да очаква всеки момент да го произведат майор. Дафни едва удържала на обещанието да не съобщава за състоянието на Беки.
Предстоеше детето да се роди съвсем скоро и Чарли се постара Беки да не пилее време за пазаруване и дори прати една от младите продавачки в магазина на номер сто четирийсет и седем да и помага в чистенето - накрая Беки обвини и двамата, че само я разглезват.
През осмия месец тя вече се отказа да проверява сутрешната поща и започна да се убеждава, че Дафни е била права в мнението си за капитан Трентам. Беше изненадана колко бързо избледнява той в паметта и, макар че и предстоеше да роди неговото дете.
Притесняваше се, че повечето хора смятат Чарли за баща на детето, а и той допринасяше за бъркотията - ако някой му зададеше ребром въпроса, младежът не си правеше труда да отрича.
Междувременно бе хвърлил око на още два-три магазина, чиито собственици очевидно скоро щяха да ги обявят за продан, но Дафни не искаше и да чуе за нови сделки, докато детето не се роди.
- Само да си посмял да забъркваш Беки в съмнителните си начинания! Нека първо роди и се дипломира, чу ли?
- Да, уважаема госпожице - изтрака с токове Чарли.
Предпочете да не споменава, че само преди седмица Беки се е споразумяла с господин Снедълс: веднага щом старецът умреше, книжарницата щеше да стане тяхна. В договора имаше само едно условие, заради което Чарли се притесняваше: умът му не го побираше как ще успее да се отърве от толкова много книги.
- Госпожица Беки се обади току-що по телефона - прошепна в ухото на шефа си Боб един следобед, когато Чарли стоеше зад щанда. - Каза да сте отидели незабавно. Май скоро ще ражда.
- Но нали оставаха цели две седмици - затюхка се Чарли, докато развързваше престилката.
- За това не знам, господин Тръмпър, знам само, че госпожица Беки настоя да побързате.
- Пратила ли е да повикат акушерка? - попита Чарли и заряза клиента, чийто ред на опашката беше дошъл, после си грабна палтото.