Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Той обаче каза, че ми предстои да направя избор. А няма как да направиш избор, ако не знаеш отговорите.
Защо тогава нямах сили да отворя кутията?
Истината беше, че се страхувах от отговорите. Невежеството може и да не е благословия, но беше за предпочитане пред болката, която съпътстваше отговорите, които открих напоследък.
Останах загледана в кутията, докато коленете ме заболяха да седя неподвижно. Пръстите ми трепереха, докато посягах към потъмнялата от времето златна заключалка. Отворих капака. Вътре открих книга, която ми се стори много по-стара и крехка от онези в кабинета на татко. Корицата беше в избеляло сапфиреносиньо, със същите златни гравюри на слънце и луна, както на капака. Погалих ги предпазливо с пръсти. Страхувах се книгата да не се разпадне, когато я извадя.
Няколко листа се подаваха от горната част. Да не би татко да бе отбелязвал интересни места, за да му е по-лесно след това? Обърнах първата страница. Приличаше на писано на ръка писмо или пък на копие в избеляло кафяво мастило. Татко каза, че било превод, не оригинал. Докато се опитвах да разчета избелелите думи, ми се прииска да се бях записала в калиграфския курс на госпожа Милър, не само в часовете по рисуване.
Любима моя Катрин,
Новината за чудесния ти брак със Саймън Сейнт Мун дойдоха в най-подходящия момент. Лагерът ми е обхванат от отчаяние, мнозина от пешаците и оръженосците треперят от страх, докато слушат воя на вълците, които обграждат вечер лагера ни. Втълпили са си, че господ ще им позволи да ни разкъсат заради греховете ни.
Моят слуга Алексиус твърди, че вълците не били обикновени животни, ами Псетата на смъртта от местна легенда. Казва, че били хора, някога благословени от господ да бъдат негови воини, ала дяволът ги отклонил от поставената цел и сега те били прокълнати да скитат по земята като хищни зверове.
Малка моя сестричке, нашият Алексиус много ще ти хареса. Не съжалявам, че след пожарите го взех за слуга. Повечето от местните момчета също не бяха пътували. Моля се да се откажем от подетата кампания и да продължим към Светите земи. Не оставих селото ни, за да помагам при убийствата на други християни. Може би дяволът се опитва да ни отклони от първоначалната ни цел.
Отец Мигел ни уверява, че мисията ни е свята, че господ ще ни защитава в битката срещу гръцките предатели…
Някой почука тихо на вратата. Пъхнах книгата и кутията под одеялото.
— Влез — провикнах се аз. Очаквах Чарити да ми донесе вечерята.
— Здрасти. — Джуд се облегна на касата на вратата. Стискаше тъмнозелена папка. — Това е за теб. — Той пристъпи към леглото и ми я подаде.
— Какво е това? — С крак избутах книгата по-навътре.
— Всичките ти домашни — усмихна се той. — Оценките тази година са много важни за кандидатстването в колеж. Не исках да изостанеш. Накарах Ейприл да преснима записките си от часовете по английски. А пък госпожа Хауъл продължава да настоява, че чакала теста ти с подпис от родител.
По дяволите. Съвсем бях забравила за него.
— Казах й, че напоследък не си добре, и я убедих да се явиш втори път. Тя разреши да го направиш някой ден след часовете, щом се почувстваш по-добре.
— Леле. Благодаря. Това е… — Типично за Джуд. Не знам защо се учудих чак толкова. Брат ми винаги правеше добрини. Това беше… той си беше такъв. А пък аз си мислех, че никога повече няма да ми проговори. Особено след онова, което бях направила. — Много ти благодаря.
Джуд кимна.
— Когато решиш, ще те чакам след училище, докато направиш теста отново. Така няма да ти се налага да се прибираш пеша. — Тръгна към вратата, спря и се обърна отново към мен: — време е да станеш от това легло, Грейси.
Той знае. Вече знам истината за онова, което му се е случило… и той го знае.
— Извинявай, че не те послушах — отвърнах.
Джуд кимна и затвори вратата след себе си.
След като чух стъпките му по коридора, извадих кутията и книгата изпод одеялото. Затворих капака над Катрин и брат й и заключих кутията в чекмеджето на бюрото си. Не можех да чета повече. Повече не можех да търся отговори. Трябваше да забравя цялата тази работа. Джуд беше продължил напред, значи трябваше и аз да продължа напред.
Деветнайсета глава