![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Нищо не съм ви изпращала. Заблуждавате се. Но не това е най-голямото ви заблуждение. Най-голямото е, че с вас сме приятели, бойни другари, търсещи справедливост. Няма нищо такова. Аз работя за правителството на Съединените щати и с това се изчерпват задълженията ми. Не си изграждайте романтичен образ за мен, защото ще се разочаровате. Ето какво е истинското положение: отпускам ви каиша. Ще продължите още малко с това разследване. Ако откриете някакви доказателства, постарайте се да дойдете първо и единствено при мен. Ако има нещо съществено, ще се погрижа то да стигне до официалните японски власти и в този момент нашето участие приключва. Японците ще разнищят проблема; а може би нищо няма да направят, защото такава е тукашната действителност. Ако нарушите правилата, моментално ще ви издам и отивате в затвора.
— Щях да кажа, че с вас е трудно да се преговаря, но вие изобщо не преговаряте.
— Не, не преговарям. Не можете да се правите на самурай пред мен, разбирате ли? Ако продължите да се мислите са самурай, ще трябва да ви спра, и то безмилостно. Не говоря празни приказки, Суогър, казвам ви го на чист английски: ако се наложи, ще ви ударя толкова жестоко, че ще съжалявате, че сте се захванали с тази игра.
23.
Токийската светкавица
Разбира се, тя караше червена „Мазда КХ–8“. Дългата й коса се развяваше, черните й очила с форма на сълзи проблясваха, тя хвърчеше по токийските улици като нинджа, ругаеше по-бавните, криволичеше между колите, рязко натискаше спирачка или даваше газ, мълниеносно сменяше скоростите, непогрешима, въпреки че трябваше да кара в лявата лента. Боб й се беше обадил късно следобед на следващия ден и тя дойде да го вземе.
Не отидоха обаче при някой репортер или полицай. Спряха пред сива тухлена сграда. От религиозната статуя в двора личеше, че е католическа мисия. Окада спря на паркинга, срещу който се виждаше игрище с телена ограда.
— Изчакайте тук — заръча тя. — Не искам да ви види. Не знаем какво си спомня и какви асоциации има. Повярвайте ми, това дете няма нужда от повече травмиращи преживявания. Достатъчно му се случи.
Той остана в колата. Окада влезе в сградата и след десет минути се появи с детето.
Боб веднага забеляза промяната. Преди Мико бе като природно бедствие, общително, палаво дете; сега стискаше силно ръката на Сюзан и не показваше желание да направи нещо сама. Сюзан я заведе при една люлка, сложи я да седне и я залюля, но след няколко секунди детето заплака.
Бяха твърде далеч и Боб не чуваше нищо, но Сюзан свали момиченцето от люлката и го прегърна. Отидоха при близката пързалка, Мико се качи плахо и неуверено се спусна по лъскавата повърхност. Това обаче не я развесели, нямаше я шеметната бързина; беше тъжна гледка.
Посещението продължи няколко минути. Мико явно се страхуваше, не можеше да се отпусне, притискаше се нервно до Сюзан, която й приказваше нежно, но без особена полза.
Боб не можеше да гледа повече. Почувства как всички мускули на тялото му са напрегнати, стискаше зъби, гневът му растеше.
„Не ме интересува какво съм обещал на Сюзан — помисли си. — Изродът, който направи това, също ще изпита страх. Едва тогава ще го убия.“
Жената и детето влязоха в сградата и Боб се опита да се успокои, но главата му бучеше. Искаше му се да пийне нещо, но така нямаше да реши нищо. Затова слезе, пое си няколко глътки чист въздух и отново се опита да потисне гнева. Сюзан се появи скоро и тръгнаха.
— Може ли да попитам нещо? — заговори той, докато се носеха с бясна скорост по оживените улици. — Когато всичко това свърши, ако все още съм жив, ако не съм в затвора и се върна в Щатите…
— Отговорът е „не“.
— Още не съм казал въпроса.
— Досетих се. Много добре знам какво щяхте да попитате. Искате да я осиновите.
— Вече имам дете. Казват, че съм добър баща.
— Не се съмнявам, че сте добър баща. Освен това можете да й осигурите прекрасен дом в Америка и рано или късно тя ще се възстанови, макар и не напълно, ще бъде щастлива и ще заживее пълноценен и щастлив живот. Това няма никакво значение.
— Кое има значение?
— Връзките, каквито вие нямате.
— Какво искате да кажете?
— Много е трудно чужденец да осинови дете в Япония. Първо, има много малко деца без родители. Не съм сигурна дали тя изобщо отговаря на критериите. Другият проблем е формата на очите ви. Кръгли са. Японците не са склонни да позволяват на западняци да осиновяват техните деца, освен ако нямат някаква предишна връзка. Тук не е като в Китай или Корея, където сладките момиченца се продават като скъпи сувенири за американски богаташи.