Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— И тогава ще последват отмъщения и реакции от страна на местните групи — каза Нанси пребледняла. — А служителите в Конгреса ще се възползват от размириците! Точно каквото им е нужно — да развеят бойното знаме пред лицата ни! О, Джо…
Наурунг, който стоеше смълчан по време на диалога, сега се обади с тих глас:
— Сандиландс сахиб казва когато завърши своето разследване. Може ли да разберем дали е взел решение да обвини индийци за тези престъпления?
Джо погледна трите опънати лица около себе си и поклати глава, усмихвайки се мрачно.
— Имайте предвид, че досега твърде малко съм сторил, за да оправдая професионалното положение и доверието, гласувано ми от губернатора. Спомнете си за прозвището, с което пресата назовава Скотланд Ярд — Дефектната полиция. Трудно е да работиш по стари случаи, неправилно разследвани от самото начало, случаи, при които не съм в състояние да използвам нито един от новите полицейски методи, които с такава гордост демонстрирах пред бенгалската полиция през последните шест месеца.
Наурунг кимна в знак на разбиране.
— Няма взети отпечатъци, няма определяне на кръвни групи, разпити от врата на врата, нито мрежа от информатори. Бях принуден да използвам старите прийоми, опиращи се на заключения и здрав разум… но нещо повече… — спря за момент, питайки се дали публиката му би възприела следващите му думи, но сетне се впусна да разказва: — По време на войната бях разквартируван с един много умен човек — начетен човек. Беше взел със себе си на фронта две книги — на един австрийски психолог, Зигмунд Фройд, и на един швейцарец, Карл Юнг. Аз бях грабнал творбите на Шекспир и „Ким“ на Ръдиърд Киплинг. Когато във войната няма внезапна шумна смърт, свистяща покрай ушите ти, става скучно и двамата с моя другар убивахме времето между атаките, като четяхме — аз — неговите, а той — моите книги. Не знам кой от двамата направи по-добрата сделка! Доста неща научих за психологията на подсъзнателното, за психоанализата и за развитието на характера. Моят приятел не вярваше в съществуването на злото и се смееше на полицейската теория за „криминалния тип“. Той смяташе, че човешкият характер се обуславя за цял живот — оформя се, ако щете — през първите седем години от неговото съществуване. Ако се родиш в мизерия и престъпност, много вероятно е не по твоя вина да израснеш беден и да имаш престъпно поведение.
Наурунгови го погледнаха внимателно и кимнаха. Наурунг-старши каза:
— В Бенгал имаме една поговорка: „Синът на раджата не си разменя обувките със сина на обущаря.“
— Именно — рече Джо и леко въздъхна. — Разглеждал съм също и един феномен в историята на престъпността в Европа и Америка, който започнал с убийството на пет жрици на нощта — пет проститутки — в лондонския Ийст Енд преди петдесет години.
Наурунг-старши слушаше с повишено внимание, а синът му кимаше енергично. Очевидно и двамата познаваха този случай.
— Джак Изкормвача? — попита Наурунг. — За убийствата в „Уайтчапъл“ ли говорите? Полицията така и не разкри тези престъпления, нали?
— Не — отговори Джо. — Но с помощта на моя приятел в окопите мисля, че проумях идентичността на Джак. Мотивът, струва ми се, е съвсем различен от поредицата убийства, която ние разследваме, но има общи характеристики. Тук не става дума за безумно нападение, извършено заради отхвърлена сексуална подбуда, а за старателно приложен модел на убийство. Жертвите са били избрани. Те не са случайно попаднали в полезрението на убиеца в моментите, когато той е обхванат от маниакален порив да изтребва. Навиците им са му били добре познати. Могъл е да ги проследи дори до техните бани, както е в случая с Пеги Съмършам, да ги убие и в миг да изчезне. Като Джак нашият убиец е имал възможност да изчезне лесно, защото си е бил вкъщи.
Когато проучвах случая с Изкормвача преди няколко години, попаднах на един документ или по-скоро писмо, адресирано до началника на Централния следствен отдел през 1888 г. от някой си доктор Томас Бонд, който бил доста заинтригуван от разследването на престъпленията, извършени от Джак Изкормвача. Бях поразен. В ръцете си държах словесен портрет на убиеца. Опитният доктор — като че ли направляван от магическа сила, стори ми се при първия прочит — беше описал неговия портрет — височина, тегло, характер, професия, адрес и състав на семейството. Да бях на служба през 1888 г., можех, прочитайки това писмо, да отида до „Уайтчапъл Роуд“ и да го сграбча за яката! При второто четене ме впечатли съвсем различно нещо. Докторът се опираше най-вече на здравия разум и вдъхновените разсъждения, използвайки информация от местопрестъпленията. И аз бих могъл да направя същото.