Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Пет седмици.
— Само толкова? Струва ми се по-дълго.
— Добре ли се отнасят с вас?
— Изглеждам ли така, сякаш са се отнасяли добре с мен?
Той не отговори.
— Не съм яла нищо друго освен хляб, сирене и консервирани зеленчуци. Веднъж ми дадоха няколко късчета пилешко месо — добави Маделин, — но от тях повърнах, така че не повториха. Помолих за радио, но те отказаха. Помолих да ми дадат книги за четене или вестник, за да съм в течение на случващото се по света, но ми отказаха и това.
— Не са искали да четете за себе си.
— Какво знаят хората за мен?
— Че сте изчезнали, това е всичко.
— А за онзи ужасен видеозапис, който ме принудиха да направя?
— Никой не го е виждал — отвърна Габриел. — Никой освен премиера и най-близките му сътрудници.
— Джеръми?
— Да.
— Саймън?
Той кимна утвърдително.
— Ами вие? Вие също сте го гледали, предполагам.
Алон не каза нищо. Маделин търкаше грубо опакото на ръката си, сякаш се опитваше да се накаже. Той искаше да я спре, но не можеше, не и с приковани на гърба ръце.
— Нямах друг избор, освен да направя този запис — каза тя най-сетне.
— Знам.
— Те казаха, че ще ме убият.
— Знам.
— Опитах се да излъжа, повярвайте ми. Опитах се да им кажа, че не е имало нищо между Джонатан и мен, но те знаеха всичко. Време, дати, места — всичко.
Младата жена замълча и го погледна въпросително.
— Вие не сте англичанин.
— Съжалявам — каза Габриел.
— Полицай ли сте?
— Аз съм приятел на премиера.
— Значи, тогава сте таен агент.
— Нещо такова.
Маделин се усмихна леко. В някога красивата ѝ усмивка сега имаше нещо леко налудничаво. Алон си помисли че в крайна сметка тя ще се оправи, но това ще отнеме време.
— Моля ви, Маделин, спрете — каза той.
— Какво да спра?
— Ръцете си.
Младата жена погледна надолу към тях. Беше ги протрила до кръв.
— Съжалявам. — Гласът ѝ бе изпълнен с покорство. Тя преплете пръсти и ги стисна толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха. — Защо направиха това с мен?
— За пари — отговори Габриел.
— Те изнудват Джонатан?
Той кимна утвърдително.
— Колко искат?
— Това не е важно.
— Колко? — настоя младата жена.
— Десет милиона.
— Боже мой — прошепна тя. — И той се съгласи да ги плати?
— Без да му мигне окото.
— Какво ще стане сега?
— Намерихме начин да направим размяна, която удовлетворява и двете страни.
— Колко време ще отнеме?
— Наближава краят.
— Колко време ще отнеме? — настоя Маделин.
— Ще направя всичко, за да ви измъкна оттук до сутринта.
— Боя се, че това не означава нищо за мен.
— След няколко часа.
— А после?
— Ще ви отведем на безопасно място, за да се изчистите и да си починете. След това ще се приберете вкъщи.
— За какво? — попита тя. — Моят живот е съсипан и всичко това, защото допуснах една глупава грешка.
— Никой никога няма да узнае за откупа или за аферата. Ще бъде така, сякаш никога не се е случвало.
— Докато пресата не разбере. А след това медиите ще ме разкъсат на парчета. Те това правят. Това е единственото, което правят.
Алон се канеше да ѝ отговори, но точно тогава се почука на вратата — два силни удара с юмрук. Маделин така се стресна, че стомахът на Габриел се сви. Тя бързо нахлузи черната качулка на главата му. Той предположи, че е направила същото и със своята, но не беше сигурен — качулката му бе напълно непрозрачна.
— Вие така и не ми казахте името си — рече младата жена.
— То не е важно.
— Обичах го, знаете ли. Много го обичах.
— Знам.
— Не мога повече да издържам това.
— Знам.
— Трябва да ме измъкнете оттук.
— Ще го направя.
— Кога?
— Скоро — отвърна той.
Те махнаха белезниците от ръцете му, преди да го сложат в багажника и да поемат по неравния черен път. Колата друсна в същата дълбока дупка и след това се понесе гладко и бързо по асфалтирани шосета. Сигурно валеше проливен дъжд, защото непрестанно се чуваше шумът от удрящите се в калниците водни пръски, които вдигаха колелата. Звукът го унесе за кратко. Той сънува, че Маделин е издрала опакото на ръката си чак до костта.
— Не мога повече да издържам това.
— Знам.
— Трябва да ме измъкнете оттук.
— Ще го направя.
Десет минути след като се събуди, колата най-накрая спря. Двигателят замлъкна, отвори се врата, нечии токчета затракаха по настилката и постепенно заглъхнаха. След това се чуваше само барабаненето на дъжда и далечният плисък на прибоя. За миг го обзе страх, че са го оставили да умре от смърт, близка до тази да бъде погребан жив. Тогава телефонът иззвъня в джоба на якето му.