Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Историкът се усмихна и поклати глава.
- Защото Павел не познавал Исус.
- О, пак някоя от вашите истории! - възкликна тя. - Но той е бил апостол!
- Да, но Павел е единственият апостол, който никога не е срещал Исус лично - обясни Томаш. - Той става християнин, когато получава видение с Исус след разпъването му на кръста. Това е бил единственият му предполагаем контакт с Исус, което му позволило да претендира за статута на апостол. По-късно той заминал за Йерусалим, където се запознал с Петър и брата на Исус, Яков. Нещата, които знаел за човека Исус, научил от Петър и Яков, а не от личен опит. Това означава, че при спречкването между Павел и Петър по-вероятно е позицията на Петър да съвпада с позицията на Исус. Щом Петър се смущавал да се храни с езичниците, тогава вероятно и Исус би се смутил. Интересно е и защо при този спор Павел не дал за пример Исус. Ако Павел е знаел, че Исус не спазвал правилата за чистата храна, със сигурност би изложил този аргумент, за да обори Петър. Но не го направил, което е сигурно доказателство, че или не е знаел каква е била позицията на Исус по въпроса, или си е мислил, че тя не е в негова полза.
Арни Гросман, който дотогава мълчаливо следеше разговора, се размърда на канапето.
- Е, сега знаем, че Исус е спазвал правилата на кашерното хранене - отбеляза той, явно доволен от развоя на разговора. - Но какво се опитвате да докажете?
- Казвам, че най-честите спорове между Исус и фарисеите, описани в евангелията, засягат забраните за консумация на нечиста храна и работата в събота, които интересно защо са два от трите основни въпроса, обсъждани сред християнската общност по времето, когато евангелията са били написани.
- Смятате, че това не е съвпадение?
- Разбира се, че не е! Честата поява на тези полемики в евангелията не отразява непременно споровете от времето на Исус, а по-късни разисквания от времето, когато езичниците се присъединявали към движението. Онова, което авторите на евангелията се опитвали да направят, е да успокоят езичниците, като припишат на Исус твърдения, които позволявали да се работи в събота и да се ядат нечисти храни, както те били свикнали. Ако тези юдейски забрани останели в сила, вероятно голяма част от езичниците са щели да напуснат движението.
- Разбирам.
- Авторите на евангелията вмъкнали в текстовете си всички истории, представящи Исус да отхвърля казаното в Писанията по тези два въпроса, които успели да открият. Проблемът е, че не забелязали много неща в традициите, които проучили. Никъде, с изключение на по-късната добавка относно кашерната храна в Евангелието от Марко, не виждаме Исус да се съмнява в закона. Той е живял така, както са живели всички евреи - неговите съвременници и днешните евреи, тоест той просто е обсъждал въпросите за прилагането на закона, а не самия закон. Евангелистите се опитвали да полемизират отделни детайли в отчаяно усилие да се хванат за нещо, каквото и да е то. Те направили това с въпросите за нечистата храна и съботата.
- Да, съботата! - възкликна Гросман. - Значи казвате, че Исус не оспорвал правилото да не се работи в събота.
- Разбира се, че не. Забележете, „Изход“ забранява да се работи в събота, но какво ще рече работа? И тук започват разногласията. Както знаете, някои евреи твърдят, че да събираш семена, за да се нахраниш, не се брои за работа, но други смятат, че е. Подобно на останалите евреи, и Исус имал собствено мнение по тези въпроси. Марко описва как учениците на Исус събират семена в събота, което поражда съмнения у фарисеите. Исус отговаря във Втора глава, стих 25, с едно изключение, споменато в Писанието: „...нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?“. Препратка към епизод, където Давид и хората му работили в събота, защото били гладни. Тоест Исус никога не е отричал, че съботата е свещен ден. Но трябва да кажем, че за евреите е естествено да обсъждат подобни въпроси. Дори фарисеите имали разногласия помежду си относно правилото да се работи в събота и спорели със садукеите за това и други правила. Съществуват текстове от юдейски автори, като Филон, където се обсъжда какво може и какво не може да се прави в събота. Днес тези дебати може да ни се струват дребни и несъществени, но те били обичайно явление за евреите.
- А разводът? - прекъсна го Валентина, включвайки се отново в разговора - Писанията го приемат, но Исус го забранява. Или ще отречете?
- He, нищо не отричам - отвърна Томаш, докато разгръщаше Библията. - Вярно е, че Исус е забранил развода, но го е направил в съответствие със Свещеното писание. Достатъчно е да видим как се представя проблемът в Евангелие от Марко, 10:2-9, когато питат Исус: „Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?“. Задават му този въпрос, за да го изпитат. „Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Мойсей?“. „...Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне“ - отвръщат те. Тогава Исус казва: „...поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Тоест Исус казва, че Мойсей е позволил развода „поради вашето жестокосърдие“, а не защото той е нещо наистина свещено. Разбирайки, че този въпрос оспорва Божията воля, той заявява, че свещен е съюзът, благословен от Бога, а не правото на развод. Това отново е изцяло юдейско тълкувание. В ръкописите от Мъртво море се казва, че есеите, представителите на друга юдейска общност, са имали подобни разбирания за брака и развода. Имало юдеи, които тълкували тези въпроси по-либерално, и други, които подкрепяли консервативните тълкувания. В този случай Исус принадлежи към консервативната страна.