Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
С бързо и нетърпеливо движение Валентина отпусна и отново кръстоса крака.
- Va bene, va bene!84 - съгласи се тя през зъби със сподавен от упорство глас. - Исус е спазвал юдейските обичаи. Съгласна съм. Но посланието, което той е отправил към нас, не се ограничава с въпросите за храненето и работата в събота, нали?
- Разбира се, че не - съгласи се историкът. - Вярно е, че споровете му с фарисеите, описани в евангелията, засягат предимно тези теми. Но е ясно, че Исус е обсъждал и други въпроси. Някои от тях са много по-важни от етична и теологична гледна точка.
- Да! - възкликна победоносно Валентина. - Тъкмо това казвам и аз! Исус е говорил съществени неща. И точно по този начин той се отделя от юдеите и създава християнството!
Томаш пое дъх и погледна към Гросман, който отново беше притихнал. След това срещна погледа на италианката и се замисли как би могъл да отговори на последното ѝ изявление. Можеше да бъде внимателен и дипломатичен, но това изискваше да впрегне въображението си, а в този момент той нямаше време и сили за това. По-добре да продължи да говори открито и лаконично, макар че рискуваше да изглежда груб.
- Драга моя - каза той, - нима не съзнавате какво е финалното последствие от факта, че Исус е юдеин?
- Юдеин, който е основал християнството.
- Не - настоя нетърпеливо Томаш. - Исус Христос не е християнин.
XXXVI
НОЩТА СЕ СПУСНА НАД ЙЕРУСАЛИМ. Възползвайки се от прикритието на мрака, Сикариус внимателно се приближи до прозореца и изключително предпазливо надникна вътре. Видя трима души, които седяха на канапетата и разговаряха. Успя да разгледа лицата им. Едното лице беше на жена. Второто отговаряше на снимката, която Учителят му беше изпратил по имейла.
- Томаш Нороня - прошепна той.
Неговата мишена.
След като се увери, че историкът не е в състояние да осуети действията му, Сикариус отново се потопи в сенките. Пресече улицата, мина от страната на тясното стълбище, което водеше до книжарницата, затворена по това време, и се промъкна в хотелската част на „Америкън Колъни“.
- Петнадесет - прошепна той. - Стая номер петнадесет.
Тръгна в тъмнината да търси вратата на стаята на Томаш.
Да се сдобие с номера на стаята, беше най-лесното нещо на света. Достатъчно бе да се настани до рецепцията следобед, на място с добра видимост, и да изчака мишената му да дойде и да поиска ключа. Рецепционистите му дадоха ключ номер петнадесет. Движейки се в тъмнината, Сикариус различи вратата на стая номер тринадесет, след това четиринадесет и най-сетне стигна до петнадесет. Огледа се наоколо, за да се увери, че никой не го наблюдава. С бързо движение извади от джоба си универсалния ключ, който открадна от стаята на чистачките, след като напусна рецепцията, и го пъхна в ключалката. След секунда вратата се отвори. Без да губи време, Сикариус влезе вътре, затвори вратата и включи фенерчето си. Светлината се местеше от едно място на друго, изследвайки терена. За пръв път виждаше стая на „Америкън Колъни“ и остана изненадан; нямаше представа, че е толкова просторна.
Разгледа подробно мястото, проверявайки всеки ъгъл. Огледа банята, шкафа, терасата и дори малкия хладилник. Трябваше да избере подходящо място за скривалище.
Кое беше най-доброто? Лъчът на фенерчето прескачаше от едно място на друго, сякаш не натрапникът, а светлината се колебаеше.