Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Как така предпазливо? - почти избухна италианката. - Този scemo крие информация от нас! Той е отговорен за убийствата! А ние какво правим? - Направи подигравателна физиономия, имитирайки събеседника си. - Действаме предпазливо.
- Успокойте се - помоли Гросман. - Арпад Аркан е влиятелен човек. Има много контакти в политическите среди и засяга интереси, които надхвърлят правомощията ни. - Той потърка показалеца с палеца си. - Намесени са много пари и не само тук. Този тип е свързан с международни финансови кръгове. Освен това фондацията му се представя за почтена организация с миротворческа мисия, което реално означава връзки в пресата и международната политика. Мотото на фондацията впрочем е показателно; изпълнено с...
- Говорите за стихотворението на Гьоте?
Израелецът изненадано се ококори:
- А! Вече сте запознати?
- Написали сме си домашното.
- Цитатът, който са избрали за мото, звучи пацифистки и върши изключително полезна работа на фондацията. Всички тези приказки за мир са чудесна фасада за по-тъмните им занимания. Затова трябва да действаме внимателно.
Валентина изгуби търпение.
- Инспектор Гросман, всичко това може и да е истина, но ние все пак сме полицаи, нали? Длъжни сме да се държим като полицаи. В Италия мафията също е деликатна тема, свързана с големите пари и голямата политика, но ние не сме се отказали да я преследваме заради това.
- Разбирам, и все пак... - промърмори той, без да довърши фразата. - Разследването на фондация „Аркан“ може да се окаже трудна работа. От известно време я държа под око и знам какво говоря.
- Държите я под око? - учуди се италианката. - Защо?
Главният инспектор на израелската полиция замълча за миг, сякаш обмисляше какво може да сподели.
- Да кажем, че имам причини да се съмнявам в нейната дейност - обясни той. - Не сме засичали нищо конкретно, но се носят слухове, които ме тревожат.
- Слухове? Какви слухове?
Арни Гросман отново се поколеба.
- Слухове - повтори той. - Да спрем дотук.
Тримата се спогледаха като играчи на покер, които крият стратегията си и се опитват да отгатнат картите на противника. Валентина беше най-нетърпелива, затова не бе изненадващо, че точно тя наруши неловката тишина.
- И какво предлагате да направим?
Израелският полицай махна неопределено с ръка във въздуха.
- Не правете нищо - посъветва ги той. - Утрото е по-мъдро от вечерта. Да поговорим утре, става ли?
- Да.
Гросман се обърна към Томаш.
- Междувременно, професор Нороня, може би ще ми помогнете да сглобя няколко парченца от пъзела на този случай.
Молбата изненада историка.
- Какво искате да знаете?
Главният инспектор побарабани с пръсти по страничната облегалка на канапето, докато обмисляше как да зададе въпроса си. Посочи към бара.
- В първия ни разговор изказахте подозрението, че е възможно сикариите да са замесени в тази история. Помните, нали?
- Разбира се. Ритуалните екзекуции на нашите три жертви имат същите характеристики като ритуалните убийства, извършвани от сикариите преди две хиляди години. Характерен детайл е оплакването на жертвата непосредствено след убийството. Защо задавате този въпрос?
Арни Гросман докосна брадичката си и отклони поглед встрани.
- Докладите, които ми изпратихте, когато ни помолихте за помощ, ме заинтригуваха - каза той. - Прегледах онази част за загадките, оставени от убиеца близо до трите жертви, и техните тълкувания. Ако правилно съм разбрал, вие смятате, че тези шаради ни насочват към неточности и фалшифициране на текста в Новия завет.
- Така е - призна историкът. - Но накъде клоните?
- Въпросът е защо сикариите, членове на юдейска организация, се интересуват от фалшифицирането на текста в християнската Библия?
- Наистина ли искате да знаете?
- Целият съм слух.
Томаш се наведе напред, сякаш щеше да прошепне някаква тайна.
- Проблемът е, че Исус вече е имал своя религия.
- Моля?
Португалецът отново се облегна назад, кръстоса крака и се усмихна; веселите му очи танцуваха между нетърпеливите лица на Арни Гросман и Валентина Феро.
- Бил е юдеин.
XXXV
„АМЕРИКЪН КОЛЪНИ“ ИМАШЕ СЛАВАТА НА „ХОТЕЛ НА ШПИОНИТЕ“. Седнал удобно на канапето, потопен в задушевната атмосфера, която го заобикаляше, Томаш разбра защо - мястото беше идеално за дискретни разговори. Не че той имаше какво да крие, но разследването, в което беше въвлечен, изискваше известна доза предпазливост, предвид естеството на извършените престъпления.
Проблемът беше в това, че той бе направил експлозивно изявление за теологически чувствителните уши на Валентина и предчувстваше, че италианката щеше да е всичко друго, но не и дискретна в реакцията си по отношение на думите му. Не се наложи да чака и секунда, за да разбере, че интуицията не го лъже.