Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Може би, но не непременно - възрази Томаш. - Трябва да отбележим, че има причина да се съмняваме, че Исус наистина е обявил всяка храна за чиста, защото това би означавало да оспори Стария завет.
- Стига! Защо казвате това?
- Защото изявленията за чистота не са думи на Исус, а коментар на Марко. Освен това той си противоречи с други текстове от Новия завет. - Потърси друг откъс. - В Евангелие от Матей, 15:17, например Исус пита: „Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека“. Както виждате, според Матей Исус не обявява всяка храна за чиста. - Томаш отгърна няколко страници по-нататък. - Най-важно е какво казва Лука в Деяния на светите апостоли, 10:14. Вече след смъртта на Исус един глас нарежда на Петър да яде нечиста храна, на което апостолът отговаря: „Не. Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто“. Тоест Петър почитал кашерните храни83. Ако Исус беше обявил всяка храна за чиста, Петър без проблем би я изял. Но на практика той не ядял такава храна. Следователно Исус също не би трябвало да го е правил.
- Тогава как да си обясним думите на Марко, според когото Исус отхвърля законите за храненето, установени в Стария завет?
- Това е ретроактивно действие.
- Ретро... какво?
- Споровете за това какво може и какво не може да се яде, са били обичайни за времето, когато авторът на Евангелие от Марко написал текстовете си. Християнското послание не успяло да привлече останалите евреи, според които било смешно да се твърди, че един беден равин от Галилея, умрял на кръста като престъпник, е могъщият Месия, предсказан в Свещеното писание; но пък спечелило много езичници. Това довело до нов проблем - дали тези езичници били длъжни да спазват всички еврейски правила. Забраната за консумиране на нечисти хранителни продукти, за работа в събота и задължителното обрязване се превърнали в трите основни въпроса сред християнската общност. Съществували групи от християни евреи, които настоявали тези правила да останат, докато други признавали, че не ги искат. Ясно е, че мнозинството от последователите езичници не желаели да се лишат от свинско месо, да спират работа в събота и в никакъв случай не били съгласни острието да докосва пениса им. Поради това настояването за спазването на тези три правила само можело да ги откаже от присъединяването им към движението. Въпросът е, че без езичниците движението не можело да се разрасне, след като евреите отказвали да го приемат. Ето защо премахването на тези правила, които не се харесвали на езичниците, се превърнало в необходимост. Така задължителното обрязване, забраната за консумация на нечисти храни и необходимостта от прекратяване на всякаква дейност в събота накрая отпаднали. Но как богословски да се оправдае това премахване? Най-добрият начин, разбира се, бил заповедта да се припише на самия Исус. Така сторил и Марко.
Валентина повдигна вежди.
- Нима евангелистите са могли да го направят?
Томаш се засмя.
- Да, това е често явление в евангелията - потвърди той. - В Евангелие от Лука, 21:20, например Исус казва: „А кога видите Йерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му“. Римляните обсадили и унищожили града през 70 година - събитие, което вече се е случило по времето, когато Лука написал текста си. Знаейки за това трагично събитие, авторът на евангелието го представя като предсказано от Исус. Когато пророчествата са написани след предсказаното в тях събитие, тенденцията е пророчеството и събитието да съвпадат, нали така? Затова в евангелията виждаме Исус да се произнася за проблеми, които не съществували по негово време, а по времето на техните автори.
- Такъв ли е случаят със споровете за чистата храна?
- Точно такъв. Този спор не бил актуален във времето на Исус, а във времето на авторите на евангелията. В Послание до Галатяните Павел описва свое спречкване с Петър точно по повод на кашерните храни. В 2:12 Павел казва: „Понеже, преди да пристигнат някои от Накова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните“. Петър се обосновава в стих 2:15: „Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците“. Това означава, че Петър, който се е ползвал от благоразположението на Исус, държал да спазва юдейските закони за хранене. Това ни води до предположението, че Исус също ги е спазвал.
Италианката свъси вежди; в главата ѝ се зараждаше възражение.
- Добре, Петър е спазвал законите на кашерната храна - призна тя. - Но не и Павел, който също е апостол. А след като Павел не е спазвал правилата за чистата храна, защо да не приемем, че той е следвал примера на Исус?