Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Вечерта, наближавайки Аскеберя, те минаха в близост до множество лодки, идващи от Арнес, в които пътуваха някои от чужденците, непожелали да изминат пътя на кон. Товарът, който носеха, изглежда бе толкова ценен, че отказваха да се отделят от него. Седяха нащрек върху сандъци, обвити във влакнести кожи. Суне помисли, че в тях има злато или сребро, но Сигфрид не бе убеден в това. Според него толкова ценни неща би трябвало да се съхраняват на сигурно място в Арнес. И двамата се съгласиха, че в края на краищата ще разберат какво е съдържанието им след като конвоят пристигне във Форшвик.
В Аскеберя свалиха товара от конете, наметнаха ги с чулове и ги напоиха. Господарят Арн дойде при Суне и Сигфрид, за да им покаже какви грижи да полагат отсега нататък за конете си. Трябва да почистят опашките и гривите от сламки, да ги огледат и да ги погалят по цялото тяло, внимателно да прегледат копитата, за да се убедят, че по тях няма вклинили се камъчета или части от корени. Едновременно с това е нужно да говорят на другаря си, тъй като колкото по-силно бъде това приятелство, толкова по-добре ще могат да работят заедно. Приятелството има първенство пред заповедите, които могат да се дават с краката или с ръцете. Остава им да научат още много неща, но след това вече ще бъдат не само много по-бързи в надбягванията от който и да е ездач от северните страни, но и ще могат да се движат назад и встрани, което пък никой от роднините или от приятелите им може да прави. Необходимо е обаче да се въоръжат с голямо търпение.
Лодките не спряха да пристигат през цялата вечер и до късно през нощта и Гурмунд, съдържателят на странноприемницата, се потруди доста, докато осигури на всички напитки и постеля.
Час преди да започне молитвата, Арн взе лъка си, опъна тетивата му, препаса колчан стрели и тръгна да се упражнява. Не спазваше вече начина на живот, който повеляваше строгия правилник и на който се бе подчинявал години наред, та едва си спомняше как е било преди това. Вече не беше тамплиер и скоро щеше да сключи благословения от Бога съюз между мъжа и жената. Но правилникът не допускаше леността, нито високомерието. Тренировките по владеене на оръжието бяха задължителни, за да бъде винаги готов да се яви в служба на Бога, щом възникне опасност. Не трябваше да позволява на мисълта, че е най-добър в боя, да го накара да си ги спести.
Намери сламения сноп, който Харалд и той бяха използвали за мишена по време на предходното им минаване през Аскеберя и се спусна надолу към реката в търсене на подходящо спокойно място. Забеляза Суне и Сигфрид да се прокрадват зад гърба му с наивната надежда, че един тамплиер няма да ги усети. В първия момент реши да се направи, че не ги е видял, както в деня, когато го наблюдаваха как дава суров урок на стражите от Форшвик. Промени обаче намерението си, ускори крачка, скри се зад един голям дъб и хвана двете момчета за тила в момента, в който минаваха покрай него по следите му.
Строго ги предупреди повече да не шпионират тайно рицар като него. Както сигурно вече са дочули, брат му Ескил би предпочел с тях да има още дванадесет въоръжени мъже. Говори се също, че повече от един властник на драго сърце би изпратил убийци с цел да се попречи на сватбата му със Сесилия. Ето защо не биха могли да изберат по-неподходящ момент да следват скришом когото и да е. Засрамени, момчетата наведоха глави и помолиха за извинение. Скоро обаче възвърнаха ентусиазма си и предложиха на учителя си да му помогнат като събират стрелите след всеки изстрел.
Арн се опита да си придаде строг вид, но трудно му се отдаде да остане сериозен. Посочи им един сух дънер и им поръча да закрепят мишената на него. Те се учудиха от голямото разстояние, но веднага се подчиниха.
Щом се върнаха, седнаха на една покрита с мъх скала, целите в очакване. Арн нагласи първата стрела на тетивата на лъка си, прицели се към мишената и ги уведоми, че от подобно разстояние ги е усетил как го следват. След това пусна една след друга пет стрели и им поръча да отидат да ги донесат обратно.
Стрелите бяха забити толкова близо една до друга, че Сигфрид, който първи пристигна до мишената, успя да ги изтръгне с една ръка. После коленичи, вперил невярващ поглед в петте стрели. Суне срещна погледа му и само поклати глава. Нямаше нужда от никакви приказки.
Арн стреля пет пъти, а Суне и Сигфрид изтичваха за стрелите, изтръгвайки ги, с едно изключение, с една ръка. Радостната възбуда на двете момчета бавно премина в обезсърчено мълчание. И двамата си помислиха, че ако ще трябва по този начин да боравят с лъка и стрелите, за да станат рицари, то нито единият, нито другият би осъществил мечтата си. Арн забеляза промяната в настроението им и веднага се досети за причината.