Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Упражнявам медитация, ходих на семинари,
изчетох много книги за духовното. Опитвам се да бъда
в състояние на несъпротива, но ако ме попитате дали съм намерил истински и траен вътрешен мир, трябва искрено да ви отговоря “не”. Защо не го намирам?
Какво друго мога да направя?
Вие търсите навън и не можете да излезете от поведението на търсене. Може би следващият семинар ще донесе отговора, може би тази нова техника… Ще ви кажа: не търсете мир. Не търсете никакво друго състояние освен онова, в което сте сега, иначе ще създавате вътрешен конфликт и несъзнателна съпротива. Простете си, задето не сте имали мир. В момента, в който напълно приемете липсата на мир, тя ще бъде преобразувана в мир. Всичко, което приемете изцяло, ще ви води натам, ще ви води към мира. Това е чудото на капитулацията.
Може би сте чували израза “обърни другата страна”, използван от един велик учител по просветление преди 2000 години. Той се опитва символично да внуши тайната на несъпротивлението и нереакцията. В тази максима, както и във всички останали, той се интересува само от вътрешната реалност, не от външното протичане на живота ви.
Знаете ли приказката за Банзан? Преди да стане велик дзен наставник, той прекарва много години в преследване на просветлението, но то упорито му се изплъзва. Един ден, докато се разхожда из пазара, той дочува разговор между месар и неговия клиент. “Дайте ми най-хубавото парче месо, което имате” — казва клиентът. “Всички парчета, които имам, са най-хубавите — отвръща месарят. — Тук няма месо, което да не е най-хубавото.” Тези думи донасят на Банзан просветлението.
Виждам, че очаквате обяснение. Когато приемете това, което е, всяко парче месо — всеки един момент — то е най-хубавото. Това е просветлението.
ПРИРОДАТА НА СЪСТРАДАНИЕТО
След като преодолеете създадените от ума противоположности, ще заприличате на дълбоко езеро. Външната ситуация в живота ви, всичко, което се случва там — това е повърхността на езерото. Понякога спокойна, друг път набраздена от вълни — според циклите и сезоните. В дълбините си обаче езерото винаги е спокойно. Вие сте цялото езеро, а не само неговата повърхност, и сте във връзка с дълбините си, които запазват абсолютен покой. Не се противопоставяте на промяната, като се вкопчвате психически в някоя ситуация. Вътрешният ви мир не зависи от това. Вие сте в Битието — в неизменното, безвремевото, безсмъртното — и себеосъществяването и щастието ви вече не зависят от външния свят на изменчивите форми. Можете да им се наслаждавате, да си играете с тях, да създавате нови форми, да цените тяхната красота. Но няма да имате нужда да се привързвате към някоя от тях.
Когато станеш така неангажиран, това не означава ли, че се отдалечаваш от другите човешки същества?
Напротив. Докато не съзнавате Битието, реалността на другите ще ви убягва, защото не сте намерили своята собствена реалност. Умът ви няма да харесва формата си, която не е просто тялото, но включва и самия ум. Истинската връзка между двама души става възможна едва при наличие на съзнание за Битието. Изхождайки от него, вие ще възприемате тялото и ума на другия просто като екран, отвъд който можете да почувствате истинската им реалност, както усещате своята. Затова, когато се сблъскате с нечие страдание или несъзнателно поведение, запазвате присъствие и връзка с Битието и така успявате да прозрете отвъд формата и да почувствате греещото чисто Битие на другия чрез собственото си. На нивото на Битието всяко страдание се възприема като илюзия. Страданието се дължи на себеотъждествяването с формата. Понякога това осъзнаване води до чудеса и изцеления чрез пробуждането на съзнанието за Битието у другите — ако те са готови за това.
Това ли е всъщност състраданието?
Да. Състраданието е съзнанието за дълбоката връзка между вас и всички останали същества. Но то има две страни, връзката има две страни. От една страна, тъй като съществувате като физическо тяло, вие споделяте уязвимостта и преходността на своята физическа форма с всички други хора и с всички живи същества. Следващия път когато си кажете: “Нямам нищо общо с този човек”, спомнете си, че имате много общо. След години — малко или повече, това няма особено значение — и двамата ще сте разлагащи се трупове, после купчинки прах, после просто нищо. Това е отрезвяващо и смиряващо и не оставя особено място за гордост. Негативна мисъл ли е? Не, само факт. Защо да си затваряте очите пред него? В този смисъл има съвършено равенство между вас и всяко друго същество.