Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Понякога чуваме за хора, които са загубили всичките си пари, или чиято репутация е унищожена, и които се самоубиват. Това са крайни случаи. Други, на които се е случила някаква голяма загуба, са дълбоко нещастни или се разболяват. Те не могат да разграничат живота от житейската ситуация. Неотдавна четох за прочута актриса, починала на осемдесетина години. Когато красотата ѝ започнала да запада и старостта започнала да я загрозява, тя изпаднала в отчаяние и заживяла отшелнически. Тя също се е идентифицирала с някакво обстоятелство — с външния си вид. Отначало това обстоятелство ѝ е носило щастливо самочувствие, после — нещастие. Ако беше успяла да се свърже с непознаващия формите и времето живот вътре в себе си, е можела да наблюдава западането на външната форма от място на спокойствие и мир. Нещо повече, външната ѝ форма е щяла да стане все по-прозрачна за светлината, бликаща от непознаващата възрастта нейна истинска природа, и така красотата ѝ е нямало да западне истински, само е щяла да се преобразува в духовна красота. Но никой не ѝ е казал, че това е възможно. Най-важното от всички знания все още не е общодостъпно.
Буда учи, че дори и щастието е “дукха” — дума от езика пали[6], която означава “страдание или неудовлетворение”. То е неделимо от своята противоположност. Това означава, че щастието и нещастието ви всъщност са едно и също нещо. Разделя ги само илюзията на времето.
Това не е негативизъм, а просто признаване на природата на нещата, за да не преследвате до края на живота си една илюзия. Не казвам също, че вече не бива да цените приятните и красивите неща и състояния. Но да търсите посредством тях нещо, което те не могат да ви дадат — идентичност, чувство за непреходност и себеосъществяване — е сигурен начин да си навлечете разочарование и страдание. Цялата рекламна индустрия и потребителското общество биха рухнали, ако хората намерят просветление и вече не търсят своята идентичност чрез вещите. Колкото повече преследвате щастието по този начин, толкова повече то ще ви убягва. Нищо никога няма да ви задоволява, освен временно и повърхностно, но може би ще трябва да изпитате много разочарования, преди да осъзнаете тази истина. Нещата и състоянията могат да ви донесат удоволствие, но ще ви донесат също и болка. Те могат да бъдат източник на удоволствие, но не могат да ви дадат радост. Нищо не може да ви даде радост. Радостта е безпричинна и възниква вътре във вас като радост от Битието. Тя е съществен елемент на вътрешното състояние на покой — състояние, което понякога наричат божествен мир. То е вашето естествено състояние, а не нещо, за чието постигане трябва да се трудите усилено или да се борите.
Много хора обаче така и не разбират, че не може да има “спасение” в нищо от онова, което правят, притежават или постигат. Онези, които го проумеят, често стават отегчени и потиснати — ако нищо не може да ти даде истинско себеосъществяване, тогава за какво остава да се бориш, какъв изобщо е смисълът на всичко? Старозаветният пророк може би е проумял именно това, когато е написал: “Видях всички работи, които се вършат под слънцето; и ето — всичко е суета и гонене на вятър”[7]. Когато стигнеш дотам, от отчаянието те дели само една стъпка — както и от просветлението.
Веднъж един будистки монах ми каза: “Всичко, което съм научил през двадесетте години, в които съм монах, може да се събере в едно изречение: всичко, което възниква, отминава. Това е, което знам”. Разбира се, онова, което той искаше да каже, е: научих се да не се съпротивлявам срещу това, което е, научих се да позволявам на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, и да приемам преходността на всички неща и обстоятелства. Така намерих покой.
Несъпротивата срещу живота е състояние на благодат, спокойствие и лекота. Това състояние вече не зависи от това нещата да изглеждат по определен начин, да бъдат добри или лоши. Звучи почти парадоксално, но когато изчезне вътрешната ви зависимост от формата, тогава общите условия на живота ви, външните форми се подобряват значително. Неща, хора и условия, които сте смятали за необходими за щастието ви, сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна и вие сте свободни да им се наслаждавате — докато траят. Всички тези неща, разбира се, ще отминат, циклите ще идват и ще си отиват, но когато няма зависимост, вече няма и страх от загубата. Животът тече с лекота.
Щастието, което извличаме от някакъв външен източник, никога не е особено дълбоко. То е само бледо отражение на радостта от Битието — бликащия от енергия мир, който ще намерите в себе си, когато навлезете в състоянието на несъпротива. Битието ви отвежда отвъд полярните противоположности на ума и ви освобождава от зависимостта от формата. Дори ако всичко около вас рухва и се разпада, вие все така ще имате в себе си дълбока сърцевина от покой. Може би няма да бъдете щастливи, но ще бъдете в мир.
6
Староиндийски диалект, утвърдил се като религиозен език на будизма. — Бел. прев.
7
Книга на Еклисиаста 1:14. — Бел. ред.