Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
ВЪЗПОЛЗВАНЕ И ОТКАЗ ОТ НЕГАТИВНОСТТА
Всяка вътрешна съпротива се усеща като негативност под една или друга форма. Всяко отричане представлява съпротива. В този контекст двете думи са почти синоними. Негативността се движи в диапазон от раздразнение или нетърпение до яростен гняв, от потиснато настроение или мрачно недоволство до самоубийствено отчаяние. Понякога съпротивата задейства емоционалното болково тяло и в този случай дори нещо дребно може да предизвика остра негативност — гняв, депресия или дълбока печал.
Егото смята, че посредством негативността може да манипулира действителността и да получава каквото иска. То вярва, че чрез нея може да привлече желаните обстоятелства или да премахне нежеланите. “Курс по чудеса” правилно изтъква, че винаги, когато сте нещастни, несъзнателно вярвате, че нещастието ще ви “откупи” онова, което желаете. Ако “вие” — умът — не вярвате, че нещастието е полезно, защо ще го създавате? Разбира се, истината е, че негативността не върши никаква работа. Вместо да привлече желано състояние, тя му пречи да възникне. Вместо да премахва нежеланото, тя го затвърждава. Единствената ѝ “полезна” функция е, че укрепва егото и именно заради това егото я обича.
След като сте се отъждествили с някаква форма на негативност, вие не искате да се откажете от нея и на едно дълбоко несъзнателно ниво не желаете положителна промяна. Тя би застрашила идентичността ви на потиснат, ядосан или целеустремен човек. Затова ще пренебрегвате, отричате или саботирате позитивното в живота си. Това е често срещано явление. И е лудост.
Негативността е съвършено неестествена. Тя е психически замърсител и съществува дълбока връзка между отравянето и унищожението на природата и огромната негативност, натрупана в колективната човешка психика. Никоя друга форма на живот на тази планета не познава негативността, само хората, както никоя друга форма на живот не съсипва и не отравя земята, която я храни. Виждали ли сте някога нещастно цвете или стресиран дъб? Попадали ли сте на делфин в депресия, на жаба с проблеми със самочувствието, на котка, която не може да се отпусне, или на птица, изпълнена с омраза и обида? Единствените животни, които понякога могат да изпитват нещо сходно на негативността или да проявяват признаци на невротично поведение, са онези, които живеят в близък контакт с хората и така попиват от човешкия ум и неговата лудост.
Наблюдавайте кое да е растение или животно и го оставете да ви научи да приемате това, което е, свалете оръжие пред Настоящето. Позволете му да ви въведе в Битието. Да ви научи на интегритет — което означава да бъдете едно, да бъдете себе си, да бъдете истински. Да ви научи как да живеете и как да умрете, и как да не превръщате живота и смъртта си в проблем.
Живял съм с няколко дзен наставници — и всички до един бяха котки. Дори и патиците са ми давали важни духовни уроци. Самото им наблюдаване е медитация. Колко спокойно се носят по водата, без притеснения, напълно присъстващи в Настоящето, изпълнени с достойнство, съвършени, както може да бъде съвършено само лишено от ум същество. Понякога обаче патиците се сбиват — в някои случаи без видима причина, или защото едната е навлязла в личното пространство на другата. Битката обикновено продължава само няколко секунди, после патиците се разделят, отплават в различни посоки и енергично размахват криле няколко пъти. После продължават да си плуват спокойно, сякаш битката никога не я е имало. Когато наблюдавах това за първи път, изведнъж разбрах, че като пляскат с крила, те освобождават излишната енергия, за да не се задържи тя в тялото им и да се превърне в негативност. Това е естествена мъдрост и на патиците им е лесно, защото си нямат ум, който излишно да поддържа миналото живо и да си изгражда самоличност от него.
Не може ли негативната емоция да съдържа
и важно послание? Например, ако често се чувствам потиснат, това може би е сигнал, че нещо не е наред
с живота ми, и може да ме накара да се вгледам
в положението си и да направя някои промени. Затова може би трябва да се вслушвам какво ми казва