Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Едно от най-силните духовни упражнения е да медитирате върху преходността на физическите форми, включително вашата собствена. Това се нарича “да умреш преди смъртта”. Навлезте дълбоко в него. Идва момент, когато всички умотворни форми или мисли също умират. Но вие сте тук — божественото присъствие, което е ваша същност, сияйни и изцяло будни. Нищо, което е било реално, не е умряло, само имената, формите и илюзиите.
Осъзнаването на това измерение на безсмъртие — вашата истинска природа — е другата страна на състраданието. На едно дълбоко ниво на усещане вие вече съзнавате не само своето безсмъртие, но чрез него — и безсмъртието на всяко друго същество. На равнището на формата вие споделяте преходността и несигурността на съществуването. На равнището на Битието споделяте вечния, сияен живот. Това са двете страни на състраданието. В него привидно противоположните чувства на тъга и радост се сливат в едно и се преобразуват в дълбок вътрешен мир. Това е божествен мир. Състраданието е едно от най-благородните чувства, на които са способни хората, и то притежава голяма изцелителна и трансформираща сила. Но истинското състрадание, каквото току-що го описах, все още се среща рядко. За да изпитвате дълбока емпатия към страданието на друго същество, несъмнено ви е необходима висока степен на съзнание, но това е само едната страна на състраданието. Тя не е пълна. Истинското състрадание надхвърля разбирането и съчувствието. То се случва едва когато тъгата се слее с радостта — радостта от битието отвъд границите на формата, радостта от вечния живот.
КЪМ ДРУГ ПОРЯДЪК НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
Не съм съгласен, че тялото трябва да умре.
Убеден съм, че можем да постигнем
физическо безсмъртие. Ние вярваме
в смъртта и затова тялото умира.
Тялото умира не заради това, че вие вярвате в смъртта. Тялото съществува — или поне изглежда, че съществува, — защото вярвате в смъртта. Тялото и смъртта са част от една и съща илюзия, създадена от его-поведението на съзнанието, което не осъзнава Извора на живота и се смята за изолирано и постоянно застрашено. Затова то създава илюзията, че вие сте тяло — плътна физическа форма, която е непрекъснато в опасност.
Да се възприемате като уязвимо тяло, което се ражда и малко по-късно умира — ето това е илюзията. Тяло и смърт — една и съща илюзия. Едното е невъзможно без другото. Вие искате да запазите едната страна на илюзията и да се освободите от другата, но това е невъзможно. Или запазвате цялото, или се отказвате от цялото.
Не можете обаче да избягате от тялото — и не се налага. Тялото е една невероятно погрешна представа за истинската ви природа. Но природата ви е скрита някъде
в тази илюзия, а не извън нея, затова тялото си остава единственият път към нея.
Ако видите ангел, но го вземете за каменна статуя, трябва само да промените начина си на виждане и да се вгледате по-внимателно в “статуята”, а не да търсите другаде. Така ще откриете, че изобщо не е каменна статуя.
Ако вярата в смъртта създава тялото,
защо животните имат тела? Животните нямат
его и не вярват в смъртта…
Но умират, нали, или поне така изглежда.
Не забравяйте, че начинът, по който възприемате света, е отражение на състоянието на съзнанието ви. Вие не сте отделни от него, няма такова нещо като обективен свят. Във всеки момент съзнанието ви създава света, който обитавате. Едно от най-големите прозрения, които дължим на съвременната физика, е за единството на наблюдаващия и наблюдаваното: провеждащият опита — наблюдаващото съзнание — е неотделим от наблюдаваното явление и един друг поглед върху явлението го прави различно. Ако дълбоко в себе си вярвате в отделността и в борбата за оцеляване, тогава виждате отражението на това убеждение навсякъде наоколо си и възприятията ви са подчинени на страха. Обитавате свят на смърт и на тела, които се борят, убиват и разкъсват едно друго.
Нищо не е такова, каквото ни изглежда. Светът, който създавате и виждате чрез его-ума, може да ви се струва крайно несъвършен, свят на мъки и печал. Но това, което възприемате, е само един вид символ, също като образ в сънищата. Това е начинът, по който съзнанието ви тълкува и взаимодейства с танца на молекулната енергия във вселената. Тази енергия е материалът, от който е направена така наречената физическа действителност. Вие виждате в нея тела, раждане и смърт, борба за оцеляване. Възможни са безброй съвършено различни тълкувания, съвършено различни светове, и те всъщност съществуват — в зависимост от възприемащото съзнание. Всяко същество е фокус на съзнанието и всяка фокусна точка създава свой собствен свят, макар че тези светове са свързани помежду си. Има свят на хората, свят на мравките, свят на делфините и т. н. Има безброй същества, чиято честота на съзнанието е толкова различна от вашата, че може изобщо да не съзнавате съществуването им, както и те — вашето. Високосъзнателните същества, които съзнават връзката си с Извора и едно с друго, обитават свят, който би ви заприличал на рай — и все пак всички тези светове са в крайна сметка един свят.