Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Психология » Силата на настоящето
Силата на настоящето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Силата на настоящето

Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:

За автора
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 83
Перейти на страницу:

Това не означава, че не можете да учите другите и чрез действие — например като им показвате как да се разграничат от ума, да осъзнаят шаблоните на несъзнанието в себе си и т. н. Но това, което сте, винаги е по-жив учител и има по-силно преобразуващо въздействие върху света от всичко, което казвате, и е по-важно от всичко, което правите. Нещо повече, да съзнавате първенството на Битието и така да работите на нивото на причината, не изключва възможността състраданието ви да се проявява едновременно и на нивото на действието, и на следствието, като облекчавате страданието навсякъде, където го срещнете. Когато гладен човек ви поиска хляб и вие имате, давате му. Но давайки му хляба, макар общуването ви да е съвсем кратко, истински важното в момента е споделянето на Битието, на което хлябът е само символ. Извършва се дълбок процес на изцеление. В този момент няма даващ и получаващ.

Но нали изобщо не бива да има глад?

Как да създадем по-добър свят, без първо

да се справим със злини като глада и насилието?

Всички злини са следствие на несъзнанието. Можете да облекчите последиците от него, но не можете да ги премахнете, докато не премахнете причината. Промяната се извършва във вас, а не извън вас.

Ако чувствате за свое призвание да облекчавате страданието в света, това е нещо много благородно, но помнете да не се съсредоточавате само върху външното — иначе ще се сблъскате с разочарование и отчаяние. Без дълбока промяна в човешкото съзнание страданието в света ще бъде като бездънна яма. Затова не позволявайте състраданието ви да стане едностранчиво. Емпатията към нечия чужда болка или недоимък и желанието да помогнете трябва да бъдат уравновесени с дълбокото осъзнаване на вечния характер на живота и илюзорността на всяка болка. Тогава вашият покой ще се влива във всичко, което вършите, и ще работите едновременно и върху причината, и върху следствието.

Същото важи, ако подкрепяте някое движение, чиято цел е да спре дълбоко несъзнаващите хора да се унищожат един друг, да унищожат планетата и да продължават да причиняват ужасни страдания на други разумни същества. Помнете: както не можете да се борите с тъмнината, така не можете да се борите и с несъзнанието. Ако се опитате, полярните противоположности ще станат още по-силни и ще се окопаят още по-здраво. Вие ще се отъждествите с една от тях, ще си създадете “враг” и сами ще бъдете повлечени от несъзнанието. Работете за осъзнаването, като разпространявате знание, или в краен случай прибягвайте до пасивна съпротива. Но внимавайте да не носите съпротива вътре в себе си, нито омраза, нито негативност. “Обичай враговете си” е казал Иисус, което, разбира се, означава: “Нямай врагове”.

Когато се заемете да работите върху следствието, много лесно може да затънете в него. Останете будни и много, много присъстващи. Основният ви фокус трябва да остане върху нивото на причината, главната ви цел трябва да бъде да учите на просветление, а мирът е най-ценният дар, който можете да дадете на света.

ДЕСЕТА ГЛАВА

СМИСЪЛЪТ НА КАПИТУЛАЦИЯТА

ПРИЕМАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО

Няколко пъти споменахте за “капитулация”.

Тази идея не ми допада. Звучи някак фаталистично.

Ако винаги приемаме нещата такива, каквито са, няма да правим никакво усилие да ги подобрим. Струва ми се, че това е целият смисъл на прогреса — и в личния,

и в колективния живот: да не приемаме

ограниченията на настоящето, а да се борим

да ги надмогнем и да създадем нещо по-добро.

Иначе още щяхме да живеем в пещери.

Как се съвместява капитулацията с това

да променяме нещата и да вършим работа?

За някои хора думата капитулация може би създава негативни асоциации, включващи поражение, отстъпление, непосрещане на предизвикателствата на живота, летаргия и прочие. Истинската капитулация обаче е нещо съвсем различно. Тя не означава пасивно да се примирявате с всяка ситуация, в която се озовете, и нищо да не правите. Не значи да спрете да правите планове и да предприемате позитивни действия.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)