Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Колективният ни човешки свят до голяма степен се създава от онова ниво на съзнанието, което наричаме ум. Дори в този колективен човешки свят има огромни различия, разнообразни “подсветове”, според възприемащите или създаващите ги. Тъй като всички светове са взаимно свързани, когато колективното човешко съзнание се промени, природата и животинският свят ще отразят тази промяна. Затова в Библията е казано, че в идната епоха “вълкът ще живее с агнето”. Това сочи възможността за действителност от съвсем друг порядък.
Както вече казах, светът, какъвто ни изглежда днес, е до голяма степен отражение на его-ума. Тъй като страхът е неизбежно последствие от его-заблудата, той господства в този свят. Както образите в сънищата са символ на вътрешни състояния и чувства, така и нашата колективна реалност е в значителна степен символен израз на страха и на тежките пластове негативност, натрупани в колективната човешка психика. Ние не сме отделни от нашия свят, затова когато повечето хора се освободят от заблудата на егото, вътрешната промяна ще засегне всички същества. Буквално ще заживеете в нов свят. Това е изместване в съзнанието на планетата. Странната будистка максима, че в крайна сметка всяко дърво и всяко стръкче трева ще стигне до просветление, внушава същата истина. Според апостол Павел, цялото мироздание чака просветлението на хората. Така аз тълкувам думите му, че “създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове”. По-нататък апостол Павел казва, че цялото мироздание ще бъде спасено така: “Цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи досега.”
Това, което се ражда, е едно ново съзнание, и като негово неизбежно отражение — един нов свят. Същото е предсказано в Новия завет, в “Откровението на Йоана”: “И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха”.
Но не смесвайте причината и следствието. Първостепенната ви задача не е да търсите спасение чрез създаването на един по-добър свят, а да се пробудите от себеотъждествяването с формата. Тогава вече няма да бъдете обвързани с този свят, с това ниво на реалността. Ще почувствате корените си в Неизявеното и ще бъдете свободни от връзката с явния свят. Все така можете да се радвате на неговите мимолетни удоволствия, но вече няма да изпитвате страх от загуба и няма да се вкопчвате в тях. Макар че можете да се наслаждавате на сетивни наслади, жаждата за тях изчезва, както и постоянното търсене на себеосъществяване чрез психическо удовлетворение, чрез подхранване на егото. Свързани сте с нещо безкрайно по-голямо от всякакво удоволствие, по-голямо от всички материални неща.
В известен смисъл тогава вие вече нямате нужда от света. Дори нямате нужда той да бъде различен от това, което е.
Едва тогава започвате да допринасяте истински за настъпването на един по-добър свят, за създаването на реалност от друг порядък. Едва тогава можете да изпитате истинско състрадание и да помогнете на другите на нивото на причината. Само надмогналите този свят могат да създадат по-добър.
Може би си спомняте, че говорихме за двете страни на истинското състрадание, което представлява съзнание за общото в споделената преходност и безсмъртието. На това дълбоко ниво състраданието става целебно в най-широкия смисъл на думата. В това състояние целебното ви въздействие се основава не на това, което правите, а най-вече на това, че сте. Всички, с които общувате, ще бъдат докоснати от присъствието ви и повлияни от покоя, който излъчвате, независимо дали го съзнават или не. Когато присъствате изцяло и хората около вас имат поведение на несъзнаващи, няма да изпитвате нужда да реагирате и затова няма да придавате реалност на това поведение. Спокойствието ви е толкова огромно и дълбоко, че всичко, което не е мир, изчезва в него, сякаш никога не го е имало. Това прекъсва кармичния цикъл на действие и реакция. Животните, дърветата, цветята ще усетят мира във вас и ще му отвърнат. Учите другите с това, че сте, демонстрирайки божествения мир. Ставате “светлината на света” — еманация на чисто съзнание, и така премахвате страданието на ниво причина. Премахвате несъзнанието от света.