Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
емоцията, а не просто да я отпращам като негативна.
Да, повтарящите се негативни емоции наистина понякога съдържат послание, също както и болестите. Но всякакви промени, които ще направите, били те свързани с работата, взаимоотношенията или средата ви, в крайна сметка ще си останат козметични, ако не произлизат от промяна във вашето ниво на съзнание. Колкото до това, то означава само едно: усилете присъствието си. Когато достигнете определена степен на присъствие, вече нямате нужда негативността да ви казва какво ви е нужно във вашата ситуация. Но докато я има, възползвайте се от нея. Използвайте я като сигнал, който ви напомня да присъствате повече.
Kak да спрем възникването на негативността и как да се освободим от нея, когато вече я има?
Както вече казах, спирате възникването ѝ посредством пълно присъствие. Но не се обезсърчавайте. Все още малцина са хората на тази земя, които могат да поддържат състояние на непрекъснато присъствие, макар че някои се доближават до него. Вярвам, че скоро те ще бъдат далеч по-многобройни.
Винаги, когато забележите, че във вас е възникнала някаква форма на негативност, гледайте на нея не като на провал, а като на полезен сигнал, който ви казва: “Събуди се. Излез от ума. Присъствай”.
Има един роман от Алдъс Хъксли, “Островът”, написан през последните години от живота му, когато той живо се интересува от духовни учения. В него се разказва за един корабокрушенец, изхвърлен на отдалечен остров, откъснат от целия свят. На острова има уникална цивилизация. Необичайното в нея е, че жителите му — за разлика от целия останал свят — са наистина психически здрави. Първото, което човек забелязва на острова, са пъстрите папагали по дърветата, които сякаш постоянно крещят: “Внимание. Тук и сега. Внимание. Тук и сега”. По-нататък научаваме, че островитяните са ги научили на тези думи, за да им напомнят непрекъснато да запазват присъствието си.
И така, винаги, когато усетите да се надига негативността, била тя причинена от външен фактор, от мисъл или дори съвсем без видима причина, слушайте в нея гласа, който казва: “Внимание. Тук и сега. Събуди се”. Дори и най-дребното раздразнение е важно и трябва да бъде признато и да му се обърне внимание, иначе ще се натрупат изпуснати от наблюдение реакции. Както вече казах, може би ще успеете да се освободите от тях, след като осъзнаете, че не искате в себе си това енергийно поле, от което няма никаква полза. Но внимавайте да се освободите от него изцяло. Ако не можете, просто приемете, че го има, и насочете вниманието си към усещането, както стана дума по-рано.
Можете да накарате негативната реакция да изчезне, като си представите как ставате прозрачни пред външната ѝ причина. Препоръчвам ви да правите това упражнение най-напред с дребни, дори тривиални неща. Да речем, седите си спокойно вкъщи. Изведнъж отсреща на улицата започва пронизително да вие автомобилна аларма. Напада ви раздразнение. Какво е предназначението му? Няма такова. Защо сте си го създали? Ами не сте. Това е работа на ума. Реакцията е напълно автоматична, напълно несъзнателна. Защо я е създал умът? Защото се е вкопчил в несъзнателното убеждение, че съпротивата, която вие усещате като негативност или нещастие под някаква форма, по някакъв начин ще премахне нежеланото състояние. Това, разбира се, е заблуда. Съпротивата, която умът създава — в този случай раздразнението или ядът — е нещо много по-разстройващо от първопричината, която се опитва да премахне.
Всичко това може да бъде превърнато в духовна практика. Почувствайте как ставате прозрачни, лишени от плътността на материалното тяло. Оставете шума или каквото изобщо е предизвикало негативната реакция, да премине през вас. То вече не среща във вас твърда “стена”. Както вече казах, отначало се упражнявайте с дребни неща. Автомобилната аларма, лаят на кучето, крясъците на децата, задръстването на улицата. Вместо да издигате в себе си стена от съпротива, в която непрекъснато и болезнено се блъскат неща, които “не би трябвало да се случват”, оставете всичко да минава през вас.
Някой ви казва нещо грубо или предназначено да ви наскърби. Вместо да изпадате в несъзнателна реакция или негативност — да нападате, да се отбранявате, да отстъпвате — оставете това да мине през вас. Не се съпротивлявайте. Сякаш там вече няма никой, който да се обиди. Ето това е прошка. Така ставате неуязвими. Все така можете да кажете на другия, че поведението му е неприемливо, ако предпочетете да му го кажете. Но този човек вече няма властта да контролира вътрешното ви състояние. Силата е във вас, не в някой друг, и умът не ви управлява. Независимо дали става дума за аларма, за грубиян, за наводнение, за земетресение или за това да загубите всичко, което притежавате, механизмът на съпротивата е един и същ.