Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
На ниво форма има раждане и смърт, съзидание и унищожение, растеж и разпадане на привидно несвързани една с друга форми. Това се наблюдава навсякъде — в жизнения цикъл на звездите и планетите, във физическите тела, дърветата и цветята, във възхода и падението на нациите, политическите системи и цивилизациите, както и в неотменните цикли на печалба и загуба в живота на всеки отделен човек.
Има цикли на успех, когато получавате и процъфтявате, и цикли на провал, когато нещата се разпадат и вие трябва да ги оставите да си отидат, за да се отвори място за нови неща или за промени. Ако в този момент се вкопчите в тях и се съпротивлявате, това означава, че отказвате да отстъпите пред течението на живота и от това следва страдание.
Не е вярно, че в един цикъл движението нагоре е добро, а надолу — лошо, това е само присъдата на ума. Обикновено растежът се смята за положителен, но нищо не може да расте безкрайно. Ако какъвто и да е растеж продължава и не спира, накрая ще се превърне в нещо чудовищно и разрушително. Нужно е разпадането, за да може да дойде нов растеж. Едното не може да съществува без другото.
Низходящата част на цикъла е изключително важна за духовното осъзнаване. Трябва да сте се провалили сериозно на някакво ниво, или да сте преживели голяма загуба или болка, за да бъдете привлечени към духовното измерение. А може би самият ви успех е станал празен и безсмислен и затова се е оказал провал. В този свят, тоест на нивото на формата, рано или късно всеки се “проваля”, разбира се, и всяко постижение в крайна сметка се оказва безполезно. Всички форми са преходни.
Може да останете активни, да се наслаждавате, създавайки нови форми и обстоятелства, но няма да се отъждествявате с тях. Вие нямате нужда от тях, за да ви дават някакво самосъзнание. Те не са вашият живот, а само вашата житейска ситуация.
Физическата ви енергия също е подвластна на цикличността. Тя не може винаги да бъде върхова. Ще има моменти на слаба и на силна енергия. Ще има периоди, когато сте много активни и изобретателни, но е възможно да има и време, когато сякаш нищо не върви, нищо не постигате. Цикълът може да продължи от няколко часа до няколко години. Има големи цикли и малки, вътре в техните рамки. Много болести се дължат на борбата срещу циклите на слаба енергия, които са много важни за обновяването. Натрапчивият стремеж да действате и склонността да извличате чувството си за стойност и идентичност от външни фактори от рода на успехите са неизбежна илюзия, докато се отъждествявате с ума си. Затова е трудно и дори невъзможно да приемете низходящата част на циклите и да ги оставите да бъдат такива, каквито са. Тогава интелектът на организма взема нещата в свои ръце с цел самозащита и предизвиква болест, за да ви принуди да се спрете, за да може да се осъществи необходимото обновяване.
Цикличната природа на света е тясно свързана с преходността на всички неща и ситуации. Това стои в центъра на учението на Буда. Всички обстоятелства са крайно нестабилни и в постоянно движение, или, както той се изразява, преходността е свойствена на всяко състояние, на всяка ситуация, с която някога ще се сблъскате в живота си. Тя ще се промени, ще изчезне или вече няма да ви удовлетворява. Преходността е и в центъра на учението на Иисус: “Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат.”
Когато умът ви определи някакво състояние като “добро” — било то връзка, притежание, обществена роля, място или собственото ви физическо тяло, той се привързва към него и се отъждествява с него. Това ви прави щастливи, чувствате се доволни от себе си, може да се превърне в част от онова, което си мислите, че сте. Но в това измерение на “молец и ръжда” нищо не продължава вечно. То или свършва, или се променя, или се превръща в полярната си противоположност — същото нещо, което вчера или преди година е било добро, сега изведнъж — или постепенно — е станало лошо. Същото състояние, което ви е правило щастливи, сега ви прави нещастни. Днешното благополучие се превръща в утрешното празно трупане на вещи. Щастливата сватба и меден месец стигат до тъжен развод или нещастно съжителство. Възможно е състоянието да изчезне и вие да сте нещастни от това. Когато някакво обстоятелство или състояние, към което умът се е привързал и с което се е идентифицирал, се промени или изчезне, умът не може да го приеме. Той се вкопчва в изчезващото състояние и се противи срещу промяната. Чувството е сякаш ви откъсват част от тялото.