![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
И Чейс заби юмрук в лицето му. Ударът бе толкова силен, че краката на Фанг направо се отлепиха от пода и той полетя към парапета. Едва не се преметна през него, но се хвана, залитна и се строполи върху трупа на единия бодигард.
— Добре ли си? – попита Чейс, като вдигна изпуснатия
пистолет.
— Да, но… – Тя погледна към телата. – Какво се случи по дяволите?
—Знам ли! Но проклет да съм, ако не съм адски щастлив, че се случи! – Той отново погледна надолу, като най-накрая забеляза силуета на снайпериста в далечината. Труден ъгъл за стрелба, прецени Чейс – който и да е този човек явно е страхотен стрелец.
Снайперистът се раздвижи. За миг Чейс успя да го зърне – висок, мускулест чернокож мъж, с проблясващ пиърсинг по бръснатата му глава, – след което човекът изчезна.
Нина разтърка натъртения си лакът.
— Ох. Когато тренирахме този удар, не ме болеше толкова…
— Радвам се, че не си го забравила. Да вървим.
Тя бързо го последва към асансьора.
* * *
Изстрелите от карабината отекнаха чак зад сцената, където Юен разговаряше с президента Молове и министъра на търговията и промишлеността Камлетесе. Част от войниците веднага обградиха Молове и го накараха да се наведе, докато останалите се пръснаха наоколо готови за стрелба, в търсене на най-малкия признак за опасност. Телохранителите на Юен също го наобиколиха, за да предпазят шефа си.
— Какво беше това? – разтревожено попита Камлетесе.
Юен погледна към преработвателната фабрика.
— По-рано днес заловихме едни хора, които се опитваха да проникнат в завода – отговори той, като мислеше бързо.
— Казаха ми, че вече са ги затворили. Очевидно са ме заблудили. Господин президент, по-добре се приберете вътре докато се справят с тях. Аз отивам да разбера какво става.
Молове кимна и, заобиколен от кордона войници, се върна обратно в шатрата, а Юен и двама от хората му хукнаха към административната сграда. Когато стигна до входа на шатрата, президентът се спря.
— Върви с него и разбери какво става – заповяда той на Камлетесе.
Представителният политик примигна.
— Аз ли?
— Да, ти! Отивай! – Молове изчезна във вътрешността на шатрата, като остави объркания Камлетесе отвън до войниците, които пазеха входа. След минута мъжът побърза да настигне Юен.
* * *
— Какво ще правим сега? – попита Нина, докато двамата с Чейс тичаха към изхода на преработвателното предприятие.
— Трябва да намерим София. След това се махаме оттук!
— Не може ли напрано да се махаме от тук?
Чейс я погледна и се намръщи невярващо
— Сериозно ли говориш?
— Да! Юен със сигурност няма да я нарани. Можеш да си я прибереш по-късно!
— Нямам намерение да я оставям при тоя задник – настръхна Чейс. Двамата излязоха на светло и присвиха очи от ярката светлина. — Добре, ще ни трябва някаква кола.
— Нищо не виждам – каза Нина. Наоколо нямаше следа нито от автомобили, нито от всъдеходи.
— Какво, да не си ослепяла? – Чейс махна към един огромен жълт самосвал „Либхер”, който приближаваше към сградата. – Според теб това какво е?
Тя пребледня.
— Една ужасно глупава идея?
— Моят специалитет. Да вървим. – Без да обръща внимание на протестите на Нина, той хукна към камиона и размаха ръце, за да го спре.
Водачът, който седеше в шофьорската кабина на двайсет фута над земята, ядосано му махна да се разкара от пътя, но Чейс не помръдна от мястото си. Спирачките изскърцаха, камионът забави, но не спря и продължи да се приближава към него.
Чейс се зачуди дали пък Нина не е била права.
— Ох, мамка му. – Той се отдръпна няколко стъпки назад, след което хукна да бяга, а ъгловатата сянка на камиона падна върху него. – Мамка му!
Грохотът на грамадния дизелов двигател нахлу в ушите му, като почти заглуши пронизителното скърцане на спирачките. Останал без изход за бягство, Чейс се хвърли на земята и покри ушите си с ръце, докато грамадния камион плавно Нина над него...
И спря. Чейс въздъхна с облекчение. Той се намираше под предницата на камиона – но за свое голямо удоволствие осъзна, че е достатъчно само малко да се свие и ще бъде в пълна безопасност. Той излезе на открито и тръгна към стъпалцата, които водеха към шофьорската кабина.
Нина се приближи към него.
— Идиот! – извика тя, като го плесна по ръката.
— Ох! Това пък за какво беше? – Стъпалцата, които бяха толкова много и стръмни, че можеха спокойно да се нарекат стълба, пресичаха решетката на радиатора, която имаше размерите на микробус. Чейс бързо се изкачи по тях, а Нина го следваше по петите.