Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Двамата повървяха мълчаливо известно време.
— И кое е второто? — попита Харди.
— Какво второ?
— Каза, че не разследвате смъртни случаи при автомобилни произшествия, първо, защото има специален отдел затова. Щом казваш „първо“, значи има и „второ“.
Глицки забави крачка, после двамата мъже спряха.
— Второто е, че смъртните случаи при автомобилни произшествия по принцип не са убийства. Всъщност, те никога не са убийства.
— Никога не казвай „никога“.
— В този случай може. И знаеш ли защо?
— Защото е трудно да се отървеш от оръжието на престъплението?
— Това е едната причина. Другата е, че е много трудно да убедиш набелязаната жертва да застане пред колата ти, когато наоколо няма свидетели, за да можеш да я прегазиш. Повечето хора просто не се навиват на такова нещо.
— Тогава какъв е проблемът?
— Проблемът е — отвърна Глицки, — че при двайсет и седем загинали за дванайсет месеца гражданството очевидно е разтревожено.
— Аз поне се тревожа — съгласи се Харди. — Непрекъснато.
— Е, и както може би си прочел, нашият велик надзорен съвет е отпуснал специални средства за възнаграждения на очевидци и за засилване на разследванията на всички автомобилни произшествия със смъртни случаи.
— Което си е много добра идея.
— Грешиш, идеята не е добра — възрази Глицки. — Най-напред, няма специално разследване на катастрофи със смъртни случаи, дори когато водачът е избягал от местопроизшествието. В деветдесет процента от случаите зад волана имаме пиян. В другите десет процента някой си кара и си мисли за нещо, между две коли някой притичва отпред и — бум! После водачите се паникьосват и офейкват. Най-вероятно преди да избягат от местопроизшествието те дори не са извършили нищо нередно.
— Съгласен съм, тук има „вина, причинила смърт“, защото шофьорът би трябвало да остане на мястото, но това не са убийства. И всички това те притеснява, защото…?
— Защото от два месеца са ми натресли двама нови политически парашутисти — извинявай, инспектори — в моя отдел, за които ти разправях. Техният проблем е, така да се каже, да си намерят смислено занимание. И бих казал, че това не е останало съвсем незабелязано за другата част от моите хора, които между другото ги наричат „автопатрула“.
— Може би е комплимент от тяхна страна — предположи Харди.
Глицки възмутено поклати глава и погледна часовника си.
— Хайде да вървим!
Харди можеше да си представи как се чувстват новите инспектори и знаеше, че отношението към тях от страна на ветераните полицаи в отдел „Убийства“ няма да е ласкаво. Независимо от всички скандали и спорове, които бяха накърнили достойнството на други отдели в полицейското управление през изтеклите няколко години, дванайсетте мъже и жени, които служеха като инспектори в отдел „Убийства“, смятаха себе си за елит. Бяха извоювали с труд местата си и държаха много на своята работа. Гордееха се с онова, което вършеха, и новаците нямаше как да се впишат в тяхната среда.
— Значи има оскърбени — попита Харди.
— Някой е украсил с подигравателен надпис табелките на колите им. Освен това нали знаеш онзи светофар, дето го държим в отдела от години? Неизвестно как се оказа инсталиран между бюрата на двамата, така че да не могат да се виждат един друг, когато седят. А, и онези малки метални колички, с които си играят децата, сещаш ли се? Всеки ден се появяват по шест-седем нови — на бюрата им, в чекмеджетата, навсякъде.
— Ясно, навлизаме в царството на гаврите.
— Няма да е пресилено да се каже така — кимна Глицки.
Малко след девет часа Глицки седеше зад бюрото си в своя малък кабинет на четвъртия етаж на Съдебната палата. Вратата беше затворена. През двата им месеца, прекарани тук, двамата му нови служители — Харлен Фиск и Дарел Брако, се бяха отзовавали на повиквания за автомобилни произшествия вече десетина пъти. И сега на теория би трябвало вече да са излезли във връзка с тазсутрешния инцидент с Тим Маркъм. Но този път, преди да започнат да действат, бяха потърсили указания от своя лейтенант.
Глицки не упрекваше нито Фиск, нито Брако за това, че са разстроени от условията, в които са поставени към днешна дата в отдела, но до тази сутрин не можеше да каже, че сънят му се разстройва от тази мисъл. Двамата бяха политически назначения и заслужено получаваха това, което им се падаше за краткия престой в стълбицата на повишенията, прескачайки други инспектори, които бяха по-умни, по-добре подготвени и работеха по-усърдно.