Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Харди беше преуспяващ адвокат на защитата. Макар той и Глицки да бяха от двете противоположни страни на барикадата в професията, отношенията между тях продължаваха почти през целия им живот. Когато първата съпруга на Глицки — Фло, почина преди няколко години, Харди и жена му Франи взеха трите му момчета да поживеят при тях, докато Ейб се съвземе емоционално и подхване отново живота си. Миналата есен Харди беше кум на сватбата на Ейб. Те не говореха за това — бяха мъже в края на краищата, но всеки от тях бе много важна опорна точка в живота на другия.
Сърдечният удар привлече вниманието им.
Месец, месец и нещо след сватбата на Ейб те бяха подхванали донякъде редовна програма за физически упражнения, като два дена в седмицата единият намираше начин да пришпори или пък да предизвика другия за някакво физическо занимание. Мъжкарският напън да демонстрират страхотна сила и шеметна издръжливост един на друг през първите няколко седмици едва не ги накара да зарежат всичко заради болежки и оплаквания. Ето защо в крайна сметка се спряха на кратка разходка два пъти седмично или евентуално игра с топка през уикенда.
Тази сутрин се разхождаха с около три мили в час по пътеката около Стоулейк в парка „Голдън Гейт“. Бе прохладна и ясна утрин, слънцето се виждаше над върховете на дърветата. Над водата висеше мъгла и от нея край близкия бряг се появи лебед с малките си.
Глицки, както обикновено, говореше за работата. Оплакваше се от политическия момент, свързан с назначаването на двама неопитни инспектори в неговия отдел на елитни следователи като отговор на необяснимия подем на автомобилните произшествия в града на Залива. През изминалите дванайсет месеца от моторни превозни средства в града и окръга са пострадали деветдесет и трима души, разказваше Глицки. От тях двайсет и седем починали. А при четиринайсет от общо шейсет и шестте случая на нараняване, които не са довели до смърт, водачите избягали.
— Харесва ми как ги изстрелваш тези числа — каза Харди. — Всеки би си казал, че си разбираш от работата.
— Това са истинските данни.
— Не се и съмнявам. Ето защо се радвам, че сега сме на тази пътека, а не на улицата, където всеки момент биха могли безсмислено да ни премажат. Но как тези числа засягат твоя отдел? Мисля, че катастрофите не се водят убийства.
Глицки му хвърли кос поглед.
— Строго погледнато, водят се, когато има смъртен случай.
— Ясно значи. Тогава идват при вас. Щом сте отдел за убийства.
— Но ние не ги разследваме. Никога не сме ги разследвали. И знаеш ли защо? Първо, защото има друг отдел, умно наречен „Автопроизшествия с неизвестен извършител“.
— Не е лошо името, ако правят това, което си мисля — отбеляза Харди.
— Подходящо име — съгласи се Глицки. Знаеше (макар че полицейското управление би отрекло категорично това), че инцидентите, при които водачите бягаха — дори и в случаите на причинена смърт, бяха разглеждани от инспекторите доста повърхностно. Обикновено ставаше следното. Двама служители от въпросния отдел отнасяха документацията в Съдебната палата на следващия ден след произшествието. Можеше да се случи да отидат и до мястото на злополуката и да се опитат да намерят свидетел, който да даде описание или номера на превозното средство. Ако не успееха и в доклада нямаше добри показания на очевидци, общо взето с това се изчерпваше и разследването. Ако разполагаха с номер на колата, вкарваха го в компютрите си, за да проверят дали има някакъв адрес, свързан с това моторно превозно средство. Понякога, ако произшествието вдигнеше шум в медиите или пък разполагаха с описание на превозното средство, посещаваха една-две авторемонтни работилници, за да видят дали не се е появявала кола, отговаряща на описанието на произшествието. Обикновено отговорът беше отрицателен. — Всъщност отделът си е добър. Но той не се занимава с това, което правим ние, а именно — да разкриваме убийства.
— Въпреки името на вашия отдел, което предполага интерес към всякакви смъртни случаи.
— Оттук идва объркването — потвърди Глицки. — Някои от нашите обществени лидери не могат да си изяснят същността на нещата.