Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— А кой се грижи за всички сега? — попита Роук и масата замълча.
В Сан Франциско нещата бяха уредени така, че градските служители имаха няколко възможности за здравно осигуряване, според равнището на медицинско обслужване, което всеки желаеше. Схемата изглеждаше достатъчно проста: хората, готови да харчат повече от парите си за своето здраве, получаваха по-добър избор и повече възможности. На теория системата работеше, защото дори най-нископлатеното медицинско обслужване — в този случай осигурявано от „Парнас“ — бе качествено. Но — и това не бе изненада за никого — нещата не бяха така.
— Не би ли могъл „Парнас“ да вземе назаем достатъчно, за да се закрепи на повърхността? — обърна се Глицки към Джакман.
Областният прокурор поклати глава.
— Казват, че не могат.
Джина Роук едва не се задави с кафето си.
— Могат да получат заем, повярвайте ми — възрази тя. — Може би не при най-добрите условия, но за два милиона с основната лихва плюс нещо отгоре няма проблем.
— Доколкото аз знам — обади се Джакман, — тяхното обяснение е, че не могат да върнат никакъв заем, какъвто и да е. Към настоящия момент с всеки изминал ден те просто губят пари наляво-надясно. А ако се върнем към първоначалния ни проблем, всъщност те не се и нуждаят от заем, ако градът просто им плати онова, което им дължи.
— Което не отговаря на истината — повтори Марлин Аш. — Искам да кажа, не им дължи.
— Можеш ли да го докажеш? — Полицаят у Глицки искаше да види доказателствата.
— Това смятам да направя — каза Аш. — Ще се върна към оригиналните фактури.
— Голям съдебен състав. — Харди строши един сладкиш.
Аш кимна мрачно:
— Точно за това си мислех.
— Как могат да казват, че са изхарчили тринайсет милиона долара в повече и не са се усетили овреме? — попита Роук. — Ето това бих искала да знам.
Джакман се обърна към нея.
— Всъщност, това е доста умно. Те казват, че договорът им с градската управа покрива лечението на СПИН, душевните заболявания и психологическата помощ при злоупотреба с наркотици, както и физическото лечение на амбулаторните пациенти, и че са вършили това през цялото време, без да им се възстановяват разходите. Ключовата дума тук е „амбулаторни“. Те са изхарчили парите, те са осигурили обслужването и сега ние трябва да им се издължим.
Той сви рамене.
— За да стигнат до това положение, те изопачават дяволски договора, но всички профсъюзи искат да раздуят собствените си договори за покриването на тези услуги, така че „Парнас“ има известна политическа подкрепа.
— Значи става дума за диспут по договорната терминология — каза Фрийман. — Кажи им, че ще подадете жалба срещу тях в гражданско съдилище.
— Така и бихме направили — каза Джакман, — само дето започнахме да мислим…
— Ние знаем — намеси се Аш.
— Ние започнахме да мислим — повтори Джакман, като изгледа с укор помощничката си, — че те не са осигурили тези медицински грижи, за които твърдят. В крайна сметка става дума само за приходящи пациенти. Документацията изглежда не е водена съвсем изрядно, най-меко казано.
— Голям съдебен състав — повтори Харди.
Джакман пусна една професионална усмивка.
— Чух те и първия път, Диз. Но също така мисля да замразя сметките им и да назнача синдик, за да продължат работа. Това е последното нещо, което „Парнас“ иска, но ако смятат, че по този начин могат да си получат парите… а те наистина се нуждаят от тях.
— Сигурен ли си в това? — попита Фрийман.
Джакман кимна.
— Не плащат на лекарите си. Вземам това като отправна точка. Получихме двайсетина оплаквания през последните шест месеца. Така че накрая написахме писмо, в което им казахме да се стегнат, да платят на хората си, защото иначе може да се наложи да се намесим. И изпратихме копие на всеки един от членовете на техния управителен съвет, които между другото продължават да си получават възнаграждението, средно 350 000 долара годишно.
— Годишно? — попита Глицки. — Всяка година?
— Малко повече, струва ми се — добави Джеф Елиът.
— Всяка година? — Лейтенантът още не можеше да го преглътне. — Аз определено съм си сбъркал професията.
— Не, не си, скъпи — увери го Трея. — Ти си идеален там, където си.
Харди прати на Глицки въздушна целувка през масата.
— Така или иначе — продължи Джакман — заплахата привлече вниманието им. Всъщност, ако искате моето мнение, това бе най-вероятната причина за изискването на тринайсетте милиона.