Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Експертът по възстановка на местопрестъплението се беше затруднил да посочи точното място на Двайсет и шеста, където е бил ударен Маркъм. Силата на удара очевидно го бе отхвърлила на известно разстояние във въздуха, а по асфалта нямаше следи, които да показват, че водачът панически е ударил спирачки или че изобщо е натиснал спирачката.
3
Беше обедно време и заведението на Лу Гърка бе пълно. Без някакъв план или маркетингова кампания и очевидно напук на здравия разум и добрия вкус, „При Лу“ си бе издълбало своята неочаквана ниша и бе останало институция за цяло едно поколение. Вероятно причината се криеше в месторазположението му, точно отсреща на Съдебната палата, но в квартала не липсваха други барове и ресторанти, а никой от тях не бе се развил така добре и не бе се задържал толкова дълго, колкото „При Гърка“. Хора от всякакви професии изглежда просто се чувстваха удобно там, въпреки че заведението имаше някои очевидни недостатъци, ако човек речеше да го разгледа критично.
Входът беше през един откровено маркиран с урина коридор, зона на лихварите, които даваха заеми за пускане под гаранция. Водеше към неосветено стълбище — по шест стъпала се стигаше до двойни врати, тапицирани с кожа. Етажът на ресторанта беше пет стъпки под равнището на земята, така че там бе тъмно дори и в най-ярките дни, а миризмата не само че не бе особено привлекателна, но и бе много далеч от това. Редица малки прозорци по едната стена бяха разположени на равнището на очите, ако човек гледа отвътре, но отвън бяха на равнището на земята. От тях струеше единствената оскъдна естествена светлина. За нещастие те също така даваха изглед на равнището на обувките към алеята отвън, по която винаги бяха наредени контейнери за смет и разнообразни други градски отпадъци, а често и използван за облегалки картон и други приспособления на бездомниците, които спяха там. Стените първоначално бяха покрити с напомнящи публичен дом кадифеноподобни тапети в лилаво и златисто, но сега бяха общо взето черни.
Барът отваряше в шест часа сутринта за алкохолиците и бизнесът му тихо процъфтяваше в продължение на два часа. След това имаше едно затихване, когато работният ден започнеше по улицата, но в единайсет часа отваряше кухнята и заведението бързо се изпълваше. Всеки ден съпругата на Лу — Чуи, съчетаваше наново безкрайно разнообразие от китайски и гръцки съставки за специалитета на деня, който беше единственото предложение в менюто. Лу (или някой от сутрешните пияници) му даваше име като „Пилешка пица «Кун-пао»“ или „Щастливо семейство Йенлин“ и клиентите се надпреварваха да си поръчват. Като се имаха предвид качеството на храната (никой не би го нарекъл „кулинария“) и предлаганият асортимент, популярността на „При Лу“ като място за обяд оставаше неразрешима загадка дори за онези, които самите често хапваха там.
Компанията около голямата кръгла маса до вратата към кухнята спадаше към тази категория. Вече няколко месеца, по силата на негласно и неофициално споразумение, една плаваща група професионалисти се срещаше тук почти всеки вторник за обяд. Това започна веднага след като кметът назначи Кларънс Джакман за областен прокурор. По това време Джакман практикуваше частно като управляващ партньор в „Ранд и Джакман“, една от водещите адвокатски фирми в града, а предишният областен прокурор Шарън Прат бе току-що позорно подала оставка.
Джакман смяташе себе си преди всичко за бизнесмен, а не за политик. Кметът го бе поканил да заеме тази обикновено оспорвана политическа длъжност, за да стегне организацията и да я вкара в ред, да преследва престъпността, да поддържа бюджета и да прекарва през съда деловите проблеми на града. Джакман, в търсене на различни перспективи към новата си работа, бе поканил неколцина колеги от различни дисциплини, но предимно прависти, на неофициален обяд в „При Лу“. Този ход беше достатъчно изненадващ сам по себе си. Още по-впечатляваща бе дискретността на всички. Обядът в „При Лу“ не бе тайна, той просто не бе събитие. Ако някой бе забелязал, че едни и същи хора се събират всяка седмица на една и съща маса, този факт не се коментираше. Това никога не стана новина.