Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Едва ли в някое друго отношение Маркъм беше човек на навика, но той много рядко променяше маршрута на своето сутрешно тичане, както и времето, когато го осъществяваше. Тази сутрин — ден за прибиране на боклука в квартала — той беше блъснат от кола на пресечката тъкмо когато бе слязъл от тротоара, завивайки от „Синик“ към Двайсет и шеста. Ударът го запрати върху един от контейнерите за смет на тротоара и го покри с боклуци.
Маркъм беше излязъл да тича без портфейла си и поради това бе лишен от предимството на идентификацията. Макар че беше бял и физически в добро здраве, тази сутрин той още не се бе обръснал. Съчетанието от боклука, който го заобикаляше, и еднодневната набола брада, износените му обувки за бягане, старият му анцуг и скиорската шапка, с която беше, направиха възможно да се заключи, че той е някой бездомник, влязъл случайно в богаташкия квартал.
Когато парамедиците пристигнаха от близкия участък на пожарната, те веднага се заловиха с него. Маркъм кървеше от тежка травма на главата, може би беше увреден и белият му дроб. Очевидно имаше счупени кости, включително бедрената. Ако счупването беше прекъснало някоя артерия, това нараняване само по себе си застрашаваше живота му. Несъмнено щеше да се нуждае незабавно от преливания на кръв и други сериозни травматични интервенции, ако му беше писано да има шанс да оцелее.
Шофьорът на линейката Адам Липински бе отдавнашен ветеран на подобни сцени. Най-близкото спешно отделение се намираше в болницата „Портола“, на двайсет пресечки оттук, в по-централния квартал „Ричмънд“. Той знаеше както от слуховете, така и от лични впечатления, че „Портола“ точно сега е в затруднено финансово положение. Тъй като законът им забраняваше да откажат, всяка една болница щеше да бъде принудена да вземе този пострадал в спешното си отделение и да се опита някак си да го стабилизира. Но ако той наистина беше бездомник и без осигуровка, както Липински подозираше, от „Портола“ в никакъв случай нямаше след това да го приемат в самата болница.
Липински не беше лекар, но бе видял много смърт и знаеше как може да изглежда нейното приближаване. И този случай му се струваше точно такъв. След като получеше някакво лечение в спешното отделение, този човек щеше да се нуждае от легло в интензивното, но ако нямаше осигуровка, Липински беше напълно сигурен, че от „Портола“ щяха да намерят начин да обявят, че е в състояние да бъде преместен и след това да го изхвърлят в Окръжната болница.
Миналия месец болницата доста скандално бе преместила бебе на един ден — едно бебе! — в общата окръжна болница „Каунти Дженеръл“, след като момиченцето било родено по спешност с цезарово сечение в спешното отделение на „Портола“ посред нощ, шест седмици преждевременно и пристрастено към крека. Майката, разбира се, нямаше никаква осигуровка. Наистина, беше се намерил някакъв лекар светец, който, възползвайки се от сладкия сън на администрацията, просто бе наредил приемането на бебето в интензивното отделение на „Портола“, но още на следващия ден някой решил, че майката и бебето не могат да платят, следователно трябва да вървят в Окръжната болница.
Някои лекари от „Портола“ възроптали, аргументирайки се, че не могат да преместят майката толкова скоро след трудната операция и раждането — тя била още в тежко състояние и транспортирането можело да я убие, и администрацията отстъпила. Затова пък решила, че бебето, Емилия, тъй както си е зависимо от крека, спокойно може да понесе пътуването през града. Малката трябвало да бъде преместена. Разделена била от майка си само ден след раждането.
В общата окръжна Емилия издържала, вкопчена в живота, още един ден в претъпканото отделение за недоносени. Джеф Елиът, в колонката си „Градът говори“ в „Кроникъл“, бе научил за възмутителния случай и притиснал „Портола“ да отстъпи. Липински беше сигурен, че иначе бедното момиченце едва ли щеше да изкара до края на първата си седмица. При създалата се обстановка Емилия отново бе приета в интензивното отделение на „Портола“, където остана до изписването на майка си десет дни по-късно и където двете заедно натрупаха сметка за близо седемдесет хиляди долара. И през цялото време политици, журналисти и половината обитатели, настанени по проекта за осигуряване на жилища — които администрацията обвиняваше, че крадат лекарства и всичко, което не е вързано — непрекъснато нарушаваха реда и хармонията в болницата.