Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Харлен Фиск бе племенник на градската надзорничка Кати Уест. Висок някъде към метър и деветдесет, той тежеше над сто и десет килограма и беше толкова притеснителен, че можеше да мине за кротък. Дарел Брако бе стегнат, точен, изряден, бивш военен, би могло да се каже — териер, ако Фиск бе санбернар. Политическите му връзки бяха малко по-неясни от тези на партньора му, но не по-малко здрави. Баща му Анджело Брако бе носил униформата трийсет години и сега бе личният шофьор на кмета Уошингтън — Брако можеше да получи вниманието на кмета, когато си пожелае.
Така че сега тези хора можеха спокойно да отидат и да се жалват на своите покровители и Глицки да получи официално мъмрене от своя началник Ригби, привикан съответно от кмета и от надзорничката, за това, че ръководи непрофесионално поверения му отдел. Но те не бяха направили нещо през главата му. Напротив, бяха дошли тук и двамата, в кабинета му, със своя проблем. Ситуацията му позволяваше да реагира спокойно и го насърчаваше да изслуша онова, което имаха да му кажат, ако не със съчувствие, поне с уважение към тяхното отношение.
Брако стоеше мирно, а Глицки от известно време говореше, повтаряйки много от горчивите постановки в по-ранния си разговор от Дизмъс Харди.
— Ето защо нашият офис тук, в отдел „Убийства“, е на четвъртия етаж — заключи той, — откъдето имаме прекрасен изглед към покрива на патоанатома. Докато отделът за автопроизшествия има задна врата, която гледа към алеята, където се изнасят отпадъците от кухнята на затвора. Убийците са лоши хора. Шофьорите, които са ударили някого и са избягали, са направили злощастен избор в живота си. Има разлика.
Брако въздъхна.
— Значи тук няма истинска работа, така ли?
Седналият Глицки се наведе напред, събра ръце върху бюрото пред себе си и заключи:
— Съжалявам, но така стоят нещата.
Лицето на младия мъж се помрачи.
— Тогава защо са ни назначили тук?
Този въпрос изискваше внимателен отговор.
— Както разбирам, вие и двамата познавате някои хора. Може би те просто не са наясно с някои технически подробности.
Фиск се намръщи.
— А този мъж, който е бил ударен днес сутринта? Маркъм.
— Какъв е случаят там? — попита Глицки.
— Не е починал на място, но ако умре, какво ще стане?
— Тогава според мен вие ще трябва да поемете случая от отдела за автопроизшествия.
— И какво ще го правим? — попита Брако.
— Де да знам. Ще се опитате да откриете шофьора.
Глицки разпери длани и сви рамене с изражение, което подсказваше, че не може нищо да направи.
— Вижте, момчета — подхвана той, — мога да говоря с шефа и да видя дали има начин да ви уреди някакво преместване. Помислете си и двамата дали не ви се иска да се прехвърлите при бандите или в грабежите, или нещо такова. Да поработите добре по някои сериозни неща. И тогава да се издигнете дотук, където ще ви се възложат истински убийства, а не някакви произшествия.
Брако, все още застанал свободно, поиска да научи задачата си.
— Междувременно, ние сме тук. Какво ще разпоредите да направим, сър? По произшествието от тази сутрин?
Цялото това положение бе глупаво, но Глицки знаеше от опит, че глупостта е най-честият резултат от политическите решения. Може би тези момчета щяха да понаучат нещо.
— Искате ли моя съвет? Идете на мястото сами. Огледайте малко по-обстойно, отколкото биха направили от автоотдела. Може да откриете нещо, което те са пропуснали.
Брако и Фиск не бяха във възторг от задачата си, но старателно проучиха района на местопроизшествието. Макар че не откриха свидетели на самата злополука, не се върнаха със съвсем празни ръце.
Много близо до времето на произшествието четирийсет и пет годишният борсов посредник Джон Бандолино излязъл от дома си на „Сийклиф“, точно зад ъгъла от западната страна на Двайсет и шеста, за да си купи вестник. Тъкмо се връщал, когато внезапно чул как кола с лош заглушител рязко дала газ и после изсвистяла зад ъгъла. И тъй като това бил един по принцип спокоен квартал, Бандолино изтичал по улицата да види кой е този смутител, дето вдига такъв шум толкова рано сутринта. Но колата била вече доста далеч, за да успее да различи номера ѝ. Била обаче зелена, най-вероятно американска. Със сигурност не нова.
Свидетелството за колата било потвърдено от Джордж и Рут Калихан Браун, пенсионери, които в момента се отправяли за редовната си закуска във вторник с някакви приятели. Тъкмо били завили от „Сийклиф“ на Двайсет и шеста — Уорън бил зад волана — когато Рут видяла Маркъм да лежи, проснат в боклука пред тях. След първоначалния шок и двамата си дали сметка, че някаква средно голяма зелена кола се е разминала с тях по отсрещното платно, когато идвали. Двамата се обърнали и я видели как изчезва зад ъгъла, чули шума от заглушителя, газта, но даже и не помислили да я преследват — Маркъм лежал пред тях в безсъзнание и кървящ. Те имали мобилен телефон, а на него му трябвала линейка.