Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Не, не е. Аз още мога да преценявам постъпките си и зная, че не съм станал слуга на Магията. Макар че ти се страхуваш точно от това, нали?
Кинсън не му отвърна, а продължи с въпросите:
— Как успя да стигнеш толкова близо до него? Как така не те усети?
Бремен гледаше настрани, сякаш се взираше в някакво друго място и друго време.
— Не беше лесно — отвърна той меко. — Цената беше много висока.
Той посегна отново към ейла и отпи голяма глътка, изтощението беше белязало силно лицето му като че ли бе прокарало метални пръсти по него.
— Бях принуден да стана един от тях — каза след малко. — Трябваше да се обвия в техните мисли и импулси, в злото, вкоренено в душите им. Бях невидим, за да не забележат физическото ми присъствие. Обгърнах духа си с мрака, белязал сърцата им, посегнах дълбоко в себе си, за да извадя наяве най-черното. О, виждам, че се питаш дали това е възможно. Повярвай ми, Кинсън, у всеки човек се крие зрънцето на злото, включително и у мен. Ние го потискаме, заравяме го дълбоко в душите си, но то живее в нас. Бях принуден да го извадя от това скрито кътче, за да се защитя. Усещането от съприкосновението с него беше ужасно, противен допир, така близо, така алчно, така зловещо. Но то ми послужи добре. Попречи на Господаря на Магията и неговите слуги да ме открият.
Кинсън се намръщи.
— Но ти е нанесло вреда.
— За известно време. Успях да се възстановя по дългия път обратно. — Мигновена усмивка, сякаш лек тик, премина по устните на стареца. — Проблемът е, че веднъж освободено от своята клетка, човешкото зло много трудно може да бъде затворено обратно. То удря по решетките, двойно по-нетърпеливо отпреди. Много по-подготвено да се освободи. И сега, след като веднъж съм го пуснал на свобода, рискът да ми се изплъзне отново е много по-голям. — Той поклати глава и добави: — Но животът постоянно ни подлага на изпитания, нали? Това е просто поредното.
Настъпи дълга тишина, в която двамата се взираха един в друг. Луната се бе преместила в южния край на хоризонта и вече залязваше. Звездите бяха ярки, а небето — ясно, без никакви облаци, искрящо като черно кадифе. Нищо не нарушаваше тишината.
Кинсън се прокашля и рече:
— Както ти сам каза, направил си, каквото трябва. Било е необходимо да се приближиш толкова, за да потвърдиш съмненията си. Сега вече знаем истината. — Млъкна за момент и после добави: — А видя ли книгата? Видя ли Илдач?
— Тя беше в ръцете му, нямаше как да я взема, иначе със сигурност щях да я унищожа, дори и с цената на живота си.
Господаря на Магията и Илдач не бяха легенда, бяха напълно реални, там, в Царството на Черепите. Кинсън Рейвънлок се отпусна бавно назад и поклати глава. Всичко беше истина, точно както Бремен се бе опасявал. Както и двамата се бяха опасявали. И сега армията на тролите слизаше от Северната земя, за да покори расите. Историята се повтаряше. Войната на расите започваше отново. Само че този път може би нямаше да има кой да сложи края й. Той въздъхна тежко.
— Има и още нещо — каза друидът и вдигна очи към Кинсън. — Не съм ти разказал всичко. Крилатите изчадия търсят един елфически камък. Черният елфически камък. Господаря на Магията е узнал за него от страниците на Илдач, тази отвратителна книга. Този не е като останалите елфически камъни, за които сме чували. Не е единият от трите камъка — за сърцето, ума и тялото, които, събрани заедно, дават мощ на притежателя си. Магията на този камък крие голямо зло. Причината за създаването му и предназначението му тънат в мистерия. Историята за нея е потънала в миналото, но явно в Илдач са описани свойствата и възможностите му. Така успях да ги узная и аз. Докато се спотайвах в сянката до стената на голямата зала, където се бяха събрали крилатите изчадия, за да получат заповеди от Господаря си, аз ги чух да говорят за това. — Той се наведе по-близо до пограничника и добави: — Той е скрит някъде в Западната земя, Кинсън, в древна крепост, охранявана по начин, който ние с теб дори не можем да си представим. Скрит е там от времето на вълшебното царство, изгубен за историята, забравен, както е забравена и магията му, и хората, които са я владели. Сега чака да бъде открит отново и силата му да бъде призована.
— И за какво служи тя?
— Тя може да разрушава всяка друга магия под каквато и да е форма, и да я предава във властта на онзи, който притежава камъка. Няма значение колко мощна и сложна е магията, пред която си изправен, ако имаш Черния елфически камък, ти ще станеш господар на противника си. Неговата магия ще стане твоя и той ще е беззащитен пред теб.
Кинсън поклати глава напълно отчаян.
— Как би могъл някой да противостои на подобно нещо?