Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 227
Перейти на страницу:

КЪМНЪР ХОЛ

Нощта с роса покри тревата. Луната светъл лик откри на Къмнър хол над руината и дъбовете посребри.
Замлъкна всичко под небето и с безутешна самота на лейди хубава сърцето ридае горестно в нощта.
„О, Лестър, туй ли обичта ти, в която ми се кле горещо, ми отреди — да ме запратиш в това свърталище зловещо?
На любовта нетърпелива с крилете не летиш насам. Дали съм мъртва или жива, е все едно за тебе, знам.
Ах, колко бе животът друг, когато в бащин дом живях! Не страдах там от груб съпруг, не тръпнех ден и нощ от страх.
В зори със слънцето се вдигах, по-свежа от разцъфнал мак, като безгрижна чучулига аз пеех песни чак до мрак.
Ако не съм по хубост равна с надменните придворни дами, защо тогава ме открадна от моя дом и от баща ми?
Твърдеше ти, че съм красива, тъй пламенно — нима забрави? А след победата щастлива цвета да вехне тук остави.
Дъха си розата загуби и лилията залиня. Тоз, който нявга се заблуди, днес има за това вина.
Защото с присмех любовта щом срещат, бързо красотата повяхва — смазва я скръбта, тъй както бурята цветята.
В двореца дамите блестят — там храмът бил на красотата. Не дръзват с тях да се сравнят дори на Изтока цветята.
Защо остави ти лехите от лилии и пищни рози и към игликата в тревите насочи поглед и възторзи?
Аз бях най-първата на село — там всеки би ме предпочел. И някой хубав момък чело пред красотата ми би свел.
Но, Лестър, теб не красотата от клетвата те отклони — короната на суетата съпругата ти затъмни.
Защо тогава се ожени за бедна селска хубавица, когато си могъл да вземеш принцеса и дори кралица?
Защо, пленен от моя чар, тъй бързо сетне го забрави? Защо и в мен разпали жар, а днес да тлее я остави?
Момите селски се изреждат край замъка да преминават, със завист в дрехите се вглеждат, но мъката ми не познават.
Не могат те да проумеят, че по-свободен въздух дишат, че те са бедни, а се смеят, пък аз съм знатна, но въздишам.
Да, моят жребий е жесток: от мъка вехна ден след ден, като отбрулен лист без сок, подет от вятъра студен.
Лишена съм от сладостта на самотата си дори, преследвана от грубостта на дръзките и зли слуги.
Когато селската камбана удари вчера вечерта, съзрях в очите им закана: «Графиньо, близка е смъртта!»
Отдавна селото заспа, но аз седя сама и плача. Утехата ми е една: на славей песента във здрача.
Духът отпада безнадежден, а пак камбана проехтя, злокобно сякаш тя нарежда: «Графиньо, близка е смъртта!»“
Тъй в Къмнър хол нещастна лейди оплаква своята съдба, в нощта по бузите й бледи сълза протича след сълза.
Преди да зазори зората над Къмнър хол, като камшик разкъса писък тишината: на смъртен страх смразяващ вик.
Три пъти кобно проехтяха камбанни удари познати. Три пъти гарван чер размаха криле над кулите зъбчати.
Завиха кучетата в бяс, с глух тътен падна дъб голям и никой вече от тогаз графинята не зърна там.
Във Къмнър хол сега не свирят за балове и празненства и само призраци намират убежище сред пустошта.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)