Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Побланите в колите, сеньорите и сеньоритите започват да пищят. Има защо: още десет секунди и разяреното животно ще бъде всред тях!

Преследващите го ездачи са все още далеко зад него. Поради главоломната бързина внезапният обрат в посоката ги остави твърде назад. И първите дори не могат да го настигнат навреме.

Всички други ездачи са слезли от конете си. А никой пешак не би дръзнал да спре връхлитащ разярен бик.

Смут и викове сред мъжете, ужас и писъци между жените. Мнозина ще загинат може би. Никой не знае дали не ще бъде между тях.

Редица коли, пълни с ужасени хора, се проточват от двете страни на трибуната към равнината и образуват по този начин нещо като полукръг. Бикът прониква в този полукръг, насочва се по колите и се втурва право към трибуната, решен сякаш да си пробие път в тази именно посока. Дамите са наскачали, обезумели от уплаха, готови сякаш да скочат върху рогата на чудовището, от което се страхуват. Преживяването им е наистина ужасно.

Тъкмо в този миг откъм колите излиза човек с ласо в ръка. Той не е на кон. Щом се отделя от тълпата, той завъртва ласото над главата си и свистящият възел впримчва рогата на бика.

Без да губи миг, човекът притичва до едно дръвче, почти в средата на полукръга и бързо навива другия край на ласото около ствола му. След миг би било късно.

Възелът е току-що вързан, когато едно силно дръпване показва, че бикът е опънал докрай въжето; сломеният звяр е отхвърлен сега назад със здраво впримченото в рогата му ласо. Паднал е пред самите нозе на зрителите!

— Bravo! Viva! — се чуват стотици гласове, когато; хората се съвземат достатъчно от страха си, за да могат да викат.

— Да живее! Да живее Карлос ловецът!

Защото той именно бе извършил и този ловък и смел подвиг.

Но бикът не беше още надвит. Той беше задържан само в определен кръг — догдето се простираше ласото — и като се вдигна, хукна пак с бесен рев към тълпата. За щастие ласото не беше толкова дълго, та не му позволи да достигне някъде зрителите, и той се повали отново на хълбоците си. Хората се разбягваха на вси страни от страх да не би да се изхлузи от примката си. Обаче ездачите вече пристигнаха, едни метнаха нови ласа на шията му, други препънаха краката му и най-сетне го повалиха на земята с опънати нозе.

Той бе напълно победен и не можеше да участвува в играта. А тъй като за случая бяха докарани само два бика, повалянето на бикове завърши.

Докато траеха приготовленията за друго голямо състезание, за занимание на публиката през време на почивката бяха показани няколко по-незначителни постижения на ездаческото изкуство. Първото беше омотаване с ласо на глезена на тичащ човек, който трябва да бъде повален по този начин на земята. В това състезание участвуваха и ездачи, и пешаци и толкова голям брой от тях успяваха, че то едва ли можеше да се смята за някакъв „подвиг“; по-ловките не го признаваха дори за постижение и отказваха да участвуват в него.