Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Може би не бе го и срещал досега или поне никога не бе говорил с него.

Карлос обаче го познаваше много добре; и още доста преди тази среща, по причини, за които вече загатнахме, гледаше на него с неприязън.

Това чувство не се промени от поведението на офицера в сегашния случай. Напротив, надменният, подигравателен тон уязви твърде много ловеца. И той отвърна най-сетне.

— Аз казах, капитан Робладо, че не си струва труда да правя нещо, което и десетгодишно момче не би сметнало за голям подвиг. Не бих извил устата на коня си за такъв жалък номер — да го спра на брега на Някаква безобидна канавка; но ако…

— Ако какво? — запита нетърпеливо Робладо, като използува замълчаването на Карлос и полуотгатна намерението му.

— Ако сте разположен да рискувате един дублон — защото аз съм беден ловец на бизони и не мога да заложа повече, — ще се опитам да сторя нещо, което би се сметнало може би за подвиг от някое десетгодишно дете.

— А какво ще е то, сеньор ловецо? — запита подигравателно офицерът.

— Ще спра коня си в пълен галоп до самия край на оная скала!

— На разстояние равно на дължината на два коня?

— На два коня! Дори по-малко — на същото разстояние, отбелязано тук на брега на канала!

Изненадата от това предложение накара всички присъствуващи да замлъкнат. Предложението беше толкова безумно н главоломно смело, че беше трудно да се повярва. Дори двамата офицери изглеждаха слисани. Склони бяха да мислят че ловецът на бизони не говори сериозно, а се шегува. Посочената от Карлос скала беше част от веригата, която обграждаше долината. Тя образуваше един нос, който изпъкваше пред редицата и се хвърляше на очи, гледан от поляната долу. Краят й беше на еднаква височина с високото плато горе, на което беше част и един вид подпора — а тревистата морава, която се виждаше на ръба, беше само продължение На платото. Към долината скалата се спускаше съвсем отвесно, без тераси или издатини, макар че хоризонталните слоеве, които я пресичаха, показваха редуващи се пластове варовик и пясъчник. От поляната в долината до върха на скалата имаше хиляда стъпки. Да се гледа към тоя връх беше детинско изпитание за слабите нерви, да се погледне оттам надолу не беше леко и за най-смелите.