Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

— Bravo, toro! Bravissimo!52 — се чуваше отвред.

Очите на всички бяха обърнати към побеснялото животно и единственият му преследвач. И двамата бяха близо и се виждаха добре, защото гонитбата се бе развила не по една линия, а в различни посоки из поляната, така че бикът не беше сега по-далече от тълпата, отколкото когато го настигна първият драгун. Той препускаше напреко през полето и всяко движение на преследвача и преследвания можеше да се наблюдава добре от трибуните.

Още от пръв поглед личеше, че бикът сега е преследван от най-хубавия кон и най-хубавия ездач на арената. Но ще се окажат ли те и най-добрите? Това оставаше да се види.

Конят беше едър, чер като въглен мустанг, със заострена на края дълга и плътна опашка, която се мяташе като у тичаща лисица. Дори когато препускаше, леко извитата му шия и гордата осанка, очертани върху фона на гладката морава, предизвикваха възгласи на възхищение.

Ездачът беше двадесетгодишен младеж; светлите му къдрави коси и бяло-руменият цвят на лицето го отличаваха от всички други състезатели, все мургави мъже. Облечен беше в костюм от ранчер с всичките му везби и украшения, а вместо обичайното сарапе имаше пурпурночервена манга53, по-изящна и по-скъпа дреха. Той бе отметнал назад дългите поли, за да освободи ръцете си, а развяваните от ветреца гънки увеличаваха изяществото на неговата стойка.

Внезапната поява на този великолепен ездач — защото той бе стоял досега назад, не бе развявал плаща си и надали бе забелязан от някого — предизвика необичайно раздвижване и много гласове почнаха да питат за името му.

— Карлос, ловецът на бизони! — извика някой, достатъчно високо, за да задоволи изведнъж всички.

Някои очевидно знаеха кой е „Карлос, ловецът на бизони“, но повечето от присъствуващите не знаеха. Един от тия, които знаеха, запита:

— Защо не се показа по-рано? Можеше да го стори, ако иска.

— Caramba!54 Да! — добави друг. — Можеше да го стори. Но той нарочно оставаше назад, за да се опитат другите, защото знае че никои от тях не може да го повали Mira!55

Предположението на говорещия беше несъмнено вярно.

Ясно беше от пръв поглед, че тоя ездач може лесно да настигне бика. Конят му препускаше все още в умерен галоп и ако ушите му бяха щръкнали, а ноздрите широко отворени, това се дължеше само на възбудата от гонитбата и раздразнението от досегашното задържане. Поводите бяха наистина все още здраво опънати.

Тъкмо когато говорещият извика предупредително: „Гледайте“, в държането на ездача се забеляза внезапна промяна. Той беше на двадесетина крачки зад животното. Изведнъж конят му се втурна напред с удвоена бързина и с няколко скока се озова успоредно с бика. Видяха как ездачът сграби дългата опашка и се наведе напред. В следния миг той се изправи внезапно и огромният рогат звяр се просна по гръб с краката нагоре. Всичко това стана сякаш без каквото и да е усилие, като че бикът беше някакъв котарак. Откъм зрителите се чуха гръмки „Viva“56, ездачът победител дойде с коня си пред трибуните, поблагодари със скромен поклон за приветствията и се отдръпна всред тълпата.