Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Говори се наистина, че този въпрос е вече уреден и че щастливият избранник е капитан Робладо, втори по старшинство в пресидия. Ето го и него, с дълги мустаци, със златните нашивки, поглежда намръщено всеки, който дръзне да спре за миг погледа си на прекрасната Каталина. Въпреки всичките му златни нашивки и мъжествена външност. Каталина не е проявила особено добър вкус, като го е избрала; но дали го е избрала? Много е възможно да го е избрал дон Амбросио, който е от плебейски произход и държи да смеси кръвта си с кръвта на военния идалго. Офицерът няма никакви пари извън заплатата си, а и тя е заложена за месеци напред; но той е истински гачупино28 със синя кръв, чистокръвен hijo de algo29. Стремежът на стария скъперник не е нито необикновен, нито рядък за случайно издигналите се хора.

Комендантът Вискара — висок четиридесетгодишен полковник, нагизден като паун с нашивки и пера — е долу. Той е жизнерадостен ерген; и докато разговаря с падрето, кюрето или алкалда, очите му оглеждат хубавичките поблани, които минават покрай него. Девойките гледат великолепната му униформа с удивление, което той смята за възхищение, защото си въобразява, че е „Дон Хуан Тенорио“30, и благодари с лека усмивка.

Тук е третият офицер — те са всъщност само трима — лейтенант Гарсия. Той е по-красив, затова както побланите31, така и богатите сеньори го харесват повече от двамата старши офицери. Учудвам се, че хубавата Каталина не го е предпочела. Не се знае дали наистина не го предпочита? Мексиканките не са жени, които показват или изказват чувствата си.

Трудно е да се каже за кого мисли сега Каталина. На нейната възраст — тя е вече двадесетгодишна — малко е вероятно да не е дала някому сърцето си. Но кому? На Робладо ли? Бих се обзаложил, че не. На Гарсиа ли? Такова обзалагане би било по-уместно. Но все пак има и доста много други млади асиендадо, чиновници от мините или наконтени търговчета от града. Може би е избрала някого от тях Quien sabe?32

Да продължим разходката между тълпата.

Ето войниците от гарнизона с подрънкващи шпори и дълги влачещи се саби; те се движат свойски между наметнатите със сарапета търговци, между собствениците на мини и ранчерите33 от долината. Войниците подражават на офицерите си по високомерие и перчене, а от това личи, че първенството в селището принадлежи на военните. Всички са драгуни — пехотата не би могла да се справя с индианците И всички си въобразяват, че подрънкването на шпорите и звънтенето на стоманените ножници ги правят по-важни. Те следят с поглед побланите; а изгорите на побланите следят с непрестанна бдителна ревнивост войниците.