Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Побланите са най-хубавите девойки на селището; но всички девойки — и хубавите, и грозните — са излезли днес в най-гиздавите си и весели премени. Някои са в сини, други в яркочервени, трети в морави поли, украсени по края с хубави тесни дантели. Всички са облекли бродирали блузки със снежнобели воланчета, а синкавото, изискано драпирано ребосо34 закрива шията, гърдите, ръцете и при по-голямо кокетство — дори лицето! Тази ревнива наметка ще загуби още преди мръкване половината от престорената си скромност. Хубавите личица вече надничат зад нея; по нежната им кожа ще разберете, че те са били току-що измити от алегрията35, която ги е загрозявала през последните две седмици.
Ранчерите са в красивото си облекло — цепнати отстрани кадифени панталони с широки дъна; лъснати кожени ботуши; дрехи от гладка агнешка кожа или разкошно извезано кадифе; изящно изработени ризи и скъпи червени копринени пояси. Всички са с черни, лъскави широкополи сомбрера, украсени със сребърен или златен ширит и с джувки, прикрепени към дъното на шапката. Някои са без горна дреха; вместо нея те са метнали нехайно на рамото си своето сарапе. Всички са дошли на коне; на нозете им могат да Се видят шпори, които тежат по цели пет фунта и имат колелца по три, четири, дори пет инча в диаметър!
Дребните миньори собственици, младежите от града и търговчетата са облечени почти по същия начин; обаче по-висшата класа — чиновниците и търговците — носи костюми от тъмно черно сукно, с не напълно европейска кройка, но нещо твърде близко до нея — нещо средно между парижката мода и местното облекло.
Тук може да се види и друг костюм, носен от твърде много хора. Това е облеклото на туземните pueblos или indios mansos36 — бедни новопокръстени миньори. Тази проста дреха е нещо като горно палто без ръкави, наречено тилма. Тилмата може да се направи от чувал за кафе с изрязан отвор на дъното за главата и с два процепа встрани за ръцете. Тази широка дреха пада почти до хълбоците съвършено свободно, поддържана само от раменете. Тилмата е обикновено от груба местна тъкан — евтин вълнен плат, наричан герга, с белезникав цвят и пъстри нишки за украса. Чифт панталони от щавена овча кожа и груби сандали допълват облеклото на повечето мексикански индианци. Те ходят гологлави, а нозете — от коляното до глезени — лъщят с медено-червената си голота.
Стотици такива тъмнокожи туземци — пеоните37 на мисията и мините — стърчат прави, а жените и дъщерите им се накланят на своите петат38, гдето са натрупани плодовете на земята им — кактусови плодове, сливи, кайсии, грозде, дини и пъпеши, печени семена от бор, който расте из съседните планини. Други предлагат сладкиши агуамиел39 от стъклена захар или печени корени от агаве. Някои са наклякали пред огньовете, за да пекат чиле колорадо40, тортили41 или да разтапят таблетки подсладен шоколад в глинени гърнета. От тези скромни „търговци“ човек може да купи само за няколко монети42 топла лютивичка яхния, чиния атоле43 или паника пиньоле44. От други можете да купите сигарили45 от пунчи46 или парлива агуардиенте47, донесени от Тасос или Ел Пао; тук са любимите спирки на жадните миньори и войници. Няма никакви бараки; повечето продавачи се пазят от слънцето с големи палмови рогозки, закрепени на колове като слънчобрани над стоката им.
Остава да споменем за още една група хора — твърде важна за празника Сан Хуан; това са състезателите — истинските борци в игрите. Тези състезатели са младежи от всички обществени слоеве; всички са на коне и, разбира се, най-старателно нагласени. Те се разтакат важно насам-натам и карат нагиздените си коне да се въртят и подскачат пред пейките, гдето седят синьоритите. Между тези младежи има собственици на мини, млади асиендадо, ранчеро, вакеро48, сйболеро49, и млади търговци, които умеят добре да яздят. В Мексико всички яздят добре — и гражданите дори са добри конници!
Почти стотина такива младежи възнамеряват да вземат участие в различните изпитания за умела езда. Да почнем игрите!
34
Ребосо — сивосинкав или тъмносив шал, носен от всички жени в Мексико освен от дамите на „висшето общество“, които го носят само в особени случаи.
35
Alegria — средство, с което мексиканските хубавици запазват свежия цвят на лицето си; за някоя фиеста или фапданго — тоест за празник или бал, — лицето остава дълго време намазано с алегриата и след измиването кожата е съвсем чиста и свежа. Прави се от тревата phytolocca decandra.
36
Pueblos или Indies manso (исп) простолюдието, т. е. местните покорени индианци. Б. пр
37
Пеони — закрепостени работници. По закон не са роби, но фактически чрез задлъжняването към господарите са роби.
38
Petates — рогозки, големи колкото одеяло, от палмово лико или тръстика; обичайна постелка на мексиканските селяни.
39
Aguamiel — мексиканско разхладително питие с мед.
40
Chile Colorado — червени пиперки.
41
Tortillas — царевични питки, употребявани от мексиканците вместо хляб.
42
Clacos — мексикански монети от 1 или 1/2 стотинка.
43
Atole — подсладена каша от царевичен грис.
44
Pinole — царевица, сварена в подсладена вода.
45
Сигарили (исп.) — цигари, свити направо от тютюнев лист. Б. Пр.
46
Punche — вид местен мексикански тютюн.
47
Aguardiente — уиски, приготвено от царевица или алое. Буквално значи гореща, парлива вода. Много употребявано и в повечето случаи твърде долнокачествено питие.
48
Vaqueros — пазачи на добитък; произлиза от Vaca — крава. Вакерото е обикновено смел ездач. Скотовъдството в Мексико се различава от това в някоя английска ферма. В Мексико стадата имат понякога по десет хиляди глави, а при това испанските породи добитък са по-диви и не е безопасно да се разправяте с тях. Затова вакерото не слиза никога от коня си. Той върши всичката си работа от седлото, защото не е рядко да бъде подгонен от някой разярен бик.
49
Ciboleros — ловци на бизони в пограничните поселища; името произлиза от Cibolo — мексиканско название на бизона.