Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

По даден знак бикът бе изведен от един съседен корал50. Не го водеха пешаци — това би било твърде опасно за тях. Водачите му бяха вакеро, възседнали яки коне и омотали рогата на бика със своите ласа, за да могат да го повалят с едно дръпване, ако даде признаци на непокорство.

Той изглеждаше зло животно, с къдраво чело и застрашително смръщени, искрящи очи. Личеше, че трябва само малко да го пораздразнят, за да стане още по-страшен — той без това вече шибаше гневно опашката по хълбоците си, виреше дългите си прави рога и удряше от време на време земята с копитата си. Явно бе, че е един от най-свирепите представители на тази свирепа порода — породата на испанските бикове.

Всички погледи се втренчиха с любопитство в него, всички зрители преценяваха гласно качествата му. Някои смятаха, че е прекалено тлъст, други твърдяха, че бил тъкмо подходящ за добро тичане; защото главното, което се очаква от бика при колео, не е смелост, а бързина. Тази разлика в мненията доведе до много обзалагания за изхода на играта, тоест за това, след колко време бикът ще бъде уловен за опашката и повален. С повалянето на бика състезанието, разбира се, завършваше.

Като се има предвид, че избраното животно бе един от най-силните, бързи и свирепи представители на вида си и че не допуща употребата на никакво оръжие, нито дори на ласо, трябва да се признае, че това не беше лесна работа. Животното препуска с все сила почти с бързината на галопиращ кон и за да бъде повалено при тези условия, изисква умение, сила и съвършено ездаческо изкуство. Трябва да улови опашката на бика, да се провре под един от задните му крака и с едно внезапно дръпване да се повали животното по гръб.

Бикът бе изведен на около двеста ярда51 пред редицата на ездачите и оставен там с лице към равнината. Ласата, които го придържаха за рогата, бяха внимателно издърпани, натри заострени зъбчати фишека бяха изстреляни в бедрата му и той се втурна напред, поощряван от виковете на зрителите!

В следния миг се втурнаха ездачите, всеки от които викаше по своему.

Редицата се разкъса твърде скоро и безредният рояк на ездачите закръстосва равнината като при лов на лисица. Тълпата се разтегляше всеки миг, докато най-сетне началната редица се превърна в проточена на няколко стотин ярда върволица от по двама и дори по един човек. Ездачите продължаваха да препускат напред, като шибаха конете с камшици, пришпорваха ги и ги караха да тичат до последни сили.

Подлуден от избодените по него възпламенени фишеци и ужасен от свистенето им, бикът препускаше с всички сили почти по права линия. При преднината, която му бяха дали, той не можеше да бъде настигнат лесно дори от бързи ездачи и той измина повече от миля, преди някой да го наближи.