Поглед в мрака

Салма сведе поглед към мъртвия войник и очите му се спряха на малкия метален снаряд, потънал почти изцяло в гърба му. Мухородна жена пърхаше пред прозореца и когато Салма вдигна поглед към нея, тя го поздрави с отворена длан — осородният жест на заплаха, който неговите хора бяха възприели като свой запазен знак. В ръката й имаше щраколък — много полезно оръжие, нищо че Салма не можеше да си служи с него. И още по-полезно, откакто по-изобретателните сред неговите последователи откриха, че ако намалят въздушното налягане, каквото и да означаваше това, щраколъкът ставаше безшумен като арбалет. Все пак основната част от дейността си извършваха с помощта на кинжали, експлозиви и къси мечове.

„Превърнах се от разбойник в убиец“ — помисли си той, но истината бе, че в неговата война нямаше място за скрупули. Твърде много съдби зависеха от него.

Излезе навън и събра хората си — само десетина на брой, но всичките опитни следотърсачи и ловци. С едно изключение — единствената цивилна в отряда им се приближи и го прегърна, както правеше винаги след мисии като тази. Тя беше Драгоценната на водните кончета, неговата любов, неговата душа, пеперудородната, по чиято кожа се гонеха дъги и която го беше върнала от портите на смъртта. Салма знаеше, че Драгоценна мрази кръвопролитието, но същевременно разбира, че той прави онова, което трябва да се направи. Бяха постигнали съгласие, равновесие, и тя държеше да го придружава навсякъде. Твърде дълго бяха разделени.

— Трябва да разберем докъде се е придвижила армията — каза той. Походът на осородните минаваше през по-труден терен, където земята беше нарязана от ждрела и каньони, обрасли с шубрак, и труднопроходими гори. Скоро разбойническите удари срещу съгледваческите отряди нямаше да са достатъчни; идваше ред Салма да удари авангарда на същинската армия. Беше сключил сделка със сарнианците и трябваше да изпълни своята част. Надяваше се, че и те ще изпълнят своята.

Обратният път до лагера им не беше кратък, но Салма и хората му бяха свикнали с дългите преходи, а и познаваха отлично терена. Когато наближиха, мухородни пратеници взеха да се спускат един по един от небето и да рапортуват на Салма.

— Осородните откриха ли лагера? — прекъсна ги той.

— Ликвидирахме патрулен отряд. Петнайсет души — докладва един от мухородните. — Вече събираме багажа. Ще сме изчезнали, преди раираните да разберат, че им липсват хора.

Все същото. Винаги в движение, винаги на крачка пред острието на врага, непредсказуеми. Хората му бяха разделени и единствено усърдните мухородни, готови да разнасят съобщения във всякакво време, поддържаха връзката между командирите на различните групи. Местеха се често, но не оставяха следи — веднага щом разваляха поредния си стан, собствените им горяни имаха грижата да заличат всички признаци за присъствието им. Осородните се придвижваха на сляпо. И сега бе моментът да се възползват от това.