Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Когато пристигнаха в лагера, хората му още се упражняваха. Салма спря да се наслади на гледката, и както винаги, сърцето му се сви. Нито хората, нито животните отбираха от дисциплина.
Беше пратил писмо на Сфайот, своя представител в Сарн: „Нека ми пратят всички коне, които могат да отделят, всички ездитни бръмбари, всяко опитомено зверче, което търпи юзда и бяга бързо.“ Наложило се беше да повтори молбата си, защото първия път сарнианците не я взеха на сериозно. А после животните започнаха да пристигат — на групи по пет, по десет и по двайсет дори. Две трети бяха коне, които Салма предпочиташе, защото бяха по-издръжливи и по-бързи от повечето насекоми. Останалата една трета представляваше най-шарената сбирщина от създания, която Салма беше виждал някога — един състезателен бръмбар, отдавна прехвърлил младежката възраст; дузина впрегатни животни с високи заоблени черупки; чифт пъргави бръмбари-скитници с огнен темперамент, които току вирваха опашките си като скорпионски жила. Имаше дори две екзотични създания, които сарнианците сигурно бяха взели от пътуваща менажерия — ездитен паяк на черни и бели ивици, който имаше неприятния навик да прави триметрови подскоци при всеки по-силен шум, и един нисък щурец със ситна стъпка, способен да надбяга и кон на кратки разстояния. Като цяло ездитните качества на изпратените му животни варираха, темпераментът — също, и това не беше чудно предвид незначителното място, което кавалерията заемаше във военните традиции както на Равнините, така и на Империята. Комбинацията от летящи отряди, отлични арбалетчици и нежеланието на мравкородните да разчитат на създания, чиито умове не могат да включат в мисловната си мрежа, беше обрекла на забвение благородното ездаческо изкуство. По тези земи ездата беше запазена за съгледвачите и куриерите, а не за истинските войници, затова когато Салма обясни на хората си какво е намислил, те го зяпнаха сякаш внезапно си е изгубил ума.
Освен неколцина като Фалмес, разбира се. Фалмес се беше сражавал срещу сънародниците на Салма в Дванайсетгодишната война и знаеше от първа ръка как се бият водните кончета.
Само че във Федерацията имаха по-добри коне и повече време за обучение. Все пак обикалящите тромаво в кръг ездачи поне съумяваха да се задържат на седлата. Фалмес, който яздеше отпред, срита животното си в галоп и другите го последваха. Конете преминаха от тръс в галоп по-сърцато отпреди, реши Салма, а насекомите хукнаха решително след тях. Късите им крака се движеха толкова бързо, че се сливаха в размазано петно.
Фалмес го забеляза и дръпна юздите на животното си, при което следовниците му се пръснаха безредно кой накъдето свари. Минасецът подкара към Салма. Отдалеч си личеше, че ролята на учител отдавна е спряла да му допада.
— Как се справя твоята кавалерия? — попита го принцът.
Фалмес се изплю ядно.
— Още три счупени крака — изсумтя той. — Но поне сарнианците явно са схванали чертежите на новите седла, които им изпрати, и сега ездачите падат по-малко. Още не съм им обяснил защо ни трябват обаче. Реших, че новината няма да им хареса.
Във Федерацията и седлата бяха по-добри, не само конете и ездачите, затова Салма беше направил скица по спомени и я беше пратил в Сарн за изработка. Тамошните кожари явно се бяха справили по-добре от очакваното. Високата предна и задна част на новите седла имаше за цел не толкова да държи ездачите по местата им, колкото да противодейства на инерцията, когато в битка прободат с пика врага.
Но Фалмес беше прав — не му беше сега времето да навлизат в подробности.
— И какво, готови ли са? — попита той.
— Много са далеч от готовност — отвърна Фалмес. — Ако продължим с обучението, все някога ще му хванат цаката, но ако питаш дали ще е скоро, отговорът е не. На този етап не могат да влязат в битка.
Салма стисна устни.
— Доверявам се на преценката ти, но отпорът е неизбежен и ми се ще да го дадем по-скоро рано, отколкото късно. Подкрепленията на Малкан пристигат. Шеста армия всеки момент ще се присъедини към Седма, а това означава, че ще спрат да се влачат и ще увеличат темпото. Ако искаме да спазим дадената на Сарн дума, трябва да действаме бързо.
Генерал Малкан беше наредил да изкарат едно автовозило, за да наблюдава лично пристигането. Стоеше на покрива му с офицера от разузнаването и неколцина войници за охрана и следеше с присвити очи петнайсетте хиляди войници, които маршируваха към временния лагер.