Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Кажи ми за Шеста — нареди той, след като си отбеляза наум, че войската се движи в добър ред. Въпреки дългия поход пешаците набиваха усърдно крак в прави колони между тъпоносите военни автовозила от метал и дърво, всяко с по една артилерийска установка на върха, и гигантските бронирани транспортьори, които се движеха бавно и търпеливо по краищата като големи бръмбари. Съгледвачите, които бяха излетели напред, както и онези по фланговете, вече се връщаха и кацаха в челото на армията да рапортуват.
— Ами — започна разузнавателният офицер, — сигурно вече сте чули, че Шеста е понесла най-тежкия удар при няколко ключови сражения срещу водните кончета в Дванайсетгодишната война.
— Битката при Масаки, нали така беше? — вметна Малкан.
— Е… „битка“ може би е силно казано — призна офицерът. — Тогавашният им командир направил грешката да навлезе твърде навътре във федерална територия. Сигурно е сметнал липсата на модерно техническо оборудване за обикновена слабост. Така или иначе, почти цялата Шеста попаднала в засада близо до Масаки и се оказала обградена от армия на водните кончета, която ги превъзхождала числено с десет към едно, ако не и повече. По всичко личи, че това е най-голямата военна сила, събирана някога от водните кончета.
— Изглеждате ми впечатлен, капитане — отбеляза Малкан.
— За една Неумела раса организация от подобен мащаб наистина е впечатляваща — каза с равен тон капитанът. — Целта на упражнението явно е била най-сетне да наклонят в своя полза везните на проточилата се война.
— И какво станало с Шеста? Мислех, че сме извоювали голяма победа там.
— Амиии… — проточи капитанът. — Малко отделение инженери от помощните войски били пратени да укрепят един лагер наблизо и благодарение на това избегнали клането. Малко по-късно на свой ред били атакувани от превъзхождаща ги федерална войска. Незнайно как удържали укрепения лагер цели седем дни и избили толкова много вражески войници, че пристигналото по-късно подкрепление успяло да обърне водните кончета в бягство и да спаси честта на Империята.
— И въпросните инженери от помощната войска са били пчелородни, нали?
— Да, генерале. Точно затова, когато редиците на Шеста били попълнени, започнали да я наричат Кошера.
Малкан гледаше как портите на лагера му се отварят да пропуснат новодошлите. Авангардът на армията се състоеше от стегнато каре тежкобронирани войници, твърде ниски и набити, за да са осородни, а и униформата им беше различна — вместо хоризонталните райета в черно и златно, техните туники бяха в същите цветове, но разделени наполовина по вертикала. Явно пчелородните при Масаки, сражавали се жертвоготовно за империята на друга раса, си бяха спечелили известни привилегии.
— А за генерал Претер какво ще ми кажеш? — попита Малкан. — Той не е командвал Шеста по онова време, разбира се.
— Така е, генерале. Генерал Хакен загинал при Масаки, което според мнозина било най-добрият изход за него предвид обстоятелствата. По онова време Претер бил обикновен лейтенант и отговарял за инженерите. Говори се, че началниците му не го харесвали и затова го назначили за техен командир, като един вид наказание.
— Инженерите и славата рядко вървят ръка за ръка — кимна Малкан. Но Империята именно Претер направи свой герой. Обяви го за осородния офицер, най-достоен да заеме поста, и така с една крачка той се бе озовал на върха на военната стълбица.
— Говори се, че… че е твърде близък с хората от помощната войска — добави предпазливо офицерът от разузнаването — и че обича нещата да стават по неговия начин. И че предпочита традиционните начини.
— Ще видим тази работа — каза Малкан. — Прати да го известят, че разполага с два часа да настани хората си, след това да се яви при мен.
Претер се оказа по-възрастен от очакваното, с късо подстригана и щедро прошарена със сиво коса. Бая стар лейтенант трябва да е бил при Масаки, помисли си Малкан. Физиката му също не впечатляваше с нищо — не беше нито висок, нито широк в раменете. Двамата пчелородни войници, които вървяха с него, бяха съвсем малко по-ниски и значително по-плещести. Над бронята си Претер носеше обикновен черен плащ с качулка.
— Генерал Претер — поздрави го Малкан.
— Генерал Малкан.
В поведението на Претер не се забелязваше и следа от негодувание, задето са го пратили под командването на по-млад мъж, факт, който изненада Малкан и го смути.
— Насаме, генерале — каза той. — Мисля, че трябва да разговаряме насаме. — Изгледа многозначително двамата пчелородни, но не и собствения си разузнавателен офицер.