Поглед в мрака

Пристигна рано в съвещателната зала. За днес беше насрочен поредният военен съвет. Това го подсети за омразната титла войнемайстор, с която хората продължаваха да го наричат, макар че обсадата беше свършила преди месеци. Очакваше на съвета да се появи Линео Тадспар и още двайсетина членове на колегиумското Събрание, всеки със собствените си планове и идеи. Там щеше да е и Тисамон — както винаги щеше да стои в дъното на залата, да мълчи и да не крие презрението си. Сигурно щеше да дойде и паякородният, Теорнис…

Сякаш чакал знак, Теорнис влезе в залата, като потриваше делово ръце. Днешният му тоалет се състоеше от кираса от кост и обработена кожа върху червена копринена роба, която, заедно с хитиновата шапчица, закичена с перестите стръкове от антени на гигантски молец, му придаваше вид на древен воин с мистичен уклон. Зад него пристъпваше миниатюрната мухородна авиаторка Таки, която беше дошла с Че от родния си Соларно, прогонена от поредното имперско нашествие.

— Майстор Трудан — каза паякородният, — времената, уви, се движат по-бързо от нас.

— В какъв смисъл?

— Получих вест, която изисква да се прибера у дома по най-бързия начин. Вече уредих един въздушен кораб да превози мен и свитата ми до Селдис.

— Осородните?

— Спрели са на лагер недалеч от границите ни, а за разлика от предния път сега богомолкородните едва ли ще се навият да ни свършат мръсната работа.

— Значи ще се биете? Наистина ли?

— Невъзможно е да се каже — отвърна с усмивка Теорнис. — Така или иначе, в Селдис и Еверис се сбират лични гвардии и наемнически отряди, от които аз да се възползвам, когато му дойде времето. Така де, каква е ползата да съм боен лорд, ако не поведа хората си в бой? Междувременно в Мавралис — един от градовете край Езгнано — стават интересни неща, затова ще взема Таки с мен. Добре ще е да сритаме Империята изотзад.

Стенуолд кимна.

— В докладите, които аз получих, също има данни, че с окупацията на Соларно Империята е надценила силите си.

Зад усмивката на Теорнис за миг се разкри силното напрежение на паякородния.

— Да се надяваме, че си прав, приятелю, защото в противен случай цялото южно крайбрежие скоро ще се оцвети в черно и жълто. Току-виж всичко се свело до способностите на някой осороден чиновник в Аста, който разпределя продоволствието и доставките. Както знаеш, майстор Трудан, войните се водят от войници, но се печелят от снабдяването.

— А ти, искаш ли да отидеш с Теорнис? — обърна се Стенуолд към Таки.

— Сир Трудан, че аз цял живот съм служила на паякородни. Искам да освободя града си, а и те желаят моят град да е свободен.

— Имам още един спътник, когото ще отделя от твоята компания, майстор Трудан. Дано нямаш възражения — намеси се Теорнис.