Поглед в мрака

Преди да умрат, заловените бандити казали, че си имат цар. Разбойнически цар. Който, според твърденията на единия, бил велик магьосник. Знаел всичко и бил непобедим в битка. Можел да минава през стени и да чете чужди мисли.

Малкан бе наредил да разгласят, че онзи, който му доведе въпросния „цар“, ще получи награда от четиристотин златни империала или двеста, ако го убие. Само че никой не се втурна да спечели наградата, освен може би неколцина от изчезналите съгледвачи, чиято предпазливост очевидно е била пометена от изкушението.

Малцината оцелели след сблъсък с разбойниците докладваха, че повечето носели пребоядисани имперски брони и се сражавали с имперски мечове и копия. Всеки изчезнал разузнавателен отряд увеличаваше ресурсите на бандитската паплач. Малкан пробва да праща на разузнавателни обиколки войници от помощната войска с основанието, че щом армията му така или иначе ще губи хора, по-добре те да са от мобилизираните роби, а не от редовните осородни войници. Скоро плъзнаха слухове, че повечето изчезнали помощновойскови съгледвачи по-късно били забелязвани живи и здрави в редиците на разбойническите шайки. С това практиката беше прекратена.

Сержантът пристъпи в къщата — не искаше да влезе пръв, но не искаше и да се помайва, в случай че нещо ценно е останало вътре. По неписано правило сержантите вземаха най-хубавата плячка. Офицерите бяха твърде горди, за да се занимават с дребни трофеи, а обикновените редници трябваше да си чакат реда.

— Ей, вие отзад! — извика сержантът. — Отваряйте си очите!

Отвори с камата си чекмеджетата на масата и намери там няколко дребни монети. Прибра ги без колебание — гордостта нямаше място в служба като неговата. Чу как един от хората му се качва по стълбите.

Щом наближат Сарн, плячката несъмнено ще стане по-богата. Чифлици, които още не са изоставени, някоя и друга достойна награда за един усърден сержант. Жени например? С Шеста пътуваше и отделение на роботърговския корпус, чиито офицери охотно биха платили награда за всяко ново попълнение, без да се интересуват твърде много от състоянието на пленниците.

Под леглото в съседната стая имаше ракла. Сержантът я издърпа и откри, че е заключена. Коленичи на пода пред нея. Нещо го човъркаше отвътре. Пъхна острието на камата си под капака и взе да натиска. Или езичето щеше да поддаде, или натискът щеше да изкърти заключващия механизъм.

Сержантът изгрухтя от усилието и в същия миг осъзна, че така и не е получил отговор от двамината зад къщата. Лоша дисциплина, това е то.

— Хей, вие отзад! — извика отново.

Никой не му отговори.

Продължи да натиска с камата, но смътната му тревога се засили.