Поглед в мрака

— Но защо тогава вашите хора са различни? — „Нещо тук не е наред“ — мислеше си Малкан. Претер беше като човек с меч на кръста, който само чака подходящия момент да го изтегли от ножницата. Всички тези приказки за помощната войска бяха само въведение.

— Те ми дадоха клетва — обясни Претер — и няма да я нарушат. Дадоха я още в Масаки, клетва, която обвързва тях, семействата и синовете им с мен.

— А ако умрете, генерале?

— За вас ще е добре да ме опазите жив, генерал Малкан.

Малкан кимна и си помисли: „Започва се.“

— Трябва да призная, генерале, че очаквах да изпитвате негодувание. Така де, рядко се случва старши офицер да приеме без възражения задача, която го поставя под командването на човек по-млад от него с двайсет години. — Нарочно преувеличи разликата във възрастта им, но дори това не предизвика реакция по лицето на Претер.

— Боя се, че нещо бъркате, генерал Малкан — каза спокойно той. — Няма нужда да възразявам срещу каквото и да било.

Малкан вдигна предпазливо вежда.

Претер се усмихна сухо.

— Може би това ще обясни нещата. — Бръкна в кесията на колана си и извади оттам сгънат и подпечатан документ, който Малкан взе предпазливо.

„Немалко са получавали заповедта за екзекуцията си по подобен начин“ — помисли си Малкан, когато различи дворцовия печат върху петното восък, но въпреки това отвори без колебание свитъка.

Писмото се състоеше от няколко реда, написани с калиграфския почерк на усърден писар: „Този документ дава на генерал Претер от Шеста имперска армия, известна като Кошера, на основание неговото старшинство и забележителното му военно досие, общото командване на Шеста и Седма армия, докато трае сарнианската кампания.“

Малкан задържа погледа си върху подписа.

— Генерал Рейнер — каза бавно той.

— От вътрешната служба на Рекеф. Много приятен човек — уточни с равен глас Претер. Везните бяха изравнени, помисли си Малкан, и най-малкият жест можеше да ги наклони в едната или в другата посока. Шеста армия едва сега пристигаше, Седма само дето не беше пуснала корени в околностите на Сарн. Една негова дума можеше да доведе до кръвопролитие. „До кръвопролитие и до потенциално обвинение в държавна измяна.“ Споменаването на Рекеф, тайната служба на Империята, беше нажежило атмосферата в шатрата като пред буря.

— Нали знаете, че този пост ми беше поверен с благословията на генерал Максин? — каза той. — Също от вътрешната служба на Рекеф.

— Разполагате ли с подпечатани заповеди, които да потвърдят това? — поинтересува се безизразно Претер.

„Нямам, разбира се, защото откога изобщо рекефските генерали слагат подписа си под каквото и да било? Откога това е част от играта?“ От този момент, очевидно, защото подписът на Рейнер се мъдреше черно на бяло пред очите му. Малкан беше чувал това-онова за боричкането между генералите в Рекеф, но не вярваше, че последиците ще го настигнат тук, на фронтовата линия. „Те знаят ли изобщо, че водим война?“