Поглед в мрака

Мислите на Балкус явно се движеха в същата посока.

— И те нямат нищо против, така ли? Моите… сарнианците?

— Знаят всичко за теб. Пратих им писмо кого съм избрал да поеме командването.

— Това не е същото! — възрази Балкус. — Виж, нямам намерение да измина толкоз път с железницата, а те да ме чакат с наточени ножове.

— Във война сме и сарнианците разбират, че личните им предпочитания трябва да останат на заден план — подчерта Стенуолд. — А ти си най-опитният в нашата войска.

— Е, по това няма да споря — изръмжа Балкус.

— А сега ще идем ли да направим прегледа? — подкани го Стенуолд. Балкус кимна намусено и двамата излязоха от залата в Амфиофоса, сградата, от която колегиумското Събрание управляваше града. Докато Стенуолд водеше дипломатически битки в Сарн, Балкус беше обучавал новосформираната войска на Колегиум. Градът никога не беше поддържал редовна армия и макар че неотдавнашната обсада, спретната им от векианските мравкородни, беше създала стотици ветерани, Колегиум на практика не разполагаше с професионални войници. Балкус трудно би покрил и най-минималните изисквания за офицерско звание, но имаше силен глас и беше мравкороден, което автоматично означаваше, че войниклъкът му е в кръвта. Макар че напредъкът, който предоставените му новобранци бяха постигнали под негово ръководство, не беше достоен дори да се сравнява с уменията и дисциплината на истинските мравкородни войници, за колегиумските стандарти беше нещо невиждано.

Десетина офицери вече ги чакаха на стъпалата пред Амфиофоса — водачи на военните подразделения, мобилизирани и финансирани от различни търговски дружества в града и вече придобили популярност като „търговските роти“. Въпросните търговски роти се строяваха на площада отпред под строгите погледи на своите офицери. Повечето бяха бръмбарородни мъже и жени със здраво телосложение и едър кокал. Носеха нагръдниците си над двойни кожени ризници, натъпкани с парцали и конопени влакна, които на теория би трябвало да отнемат от силата и дори изцяло да спрат арбалетна стрела и щраколъков снаряд. На главите си имаха капи, подсилени с извити метални ивици, от които снарядите и осколките да отскачат. Този модел броня беше съвсем нов и на практика неизпробван. На всички нагръдници се мъдреше гербът на Форума на умелите, а именно меч върху отворена книга, очертани в сребърно върху тъмния метал, но повечето офицери и техните повереници бяха притурили шарфове и свободни жакети с цветовете и емблемите, които съответната рота беше избрала за свой запазен знак.

Не им беше стигнало времето за подробно планиране, нито за създаването на надеждни продоволствени маршрути и снабдителна мрежа. От друга страна, понеже създаваше армията си от нула, Колегиум беше постигнал нещо невиждано до този момент, но типично за своята раса. Военният съвет беше измислил име на тази нова система — „лък и шип“. Една трета от войниците бяха снаряжени с нещо като алебарди, но вместо брадва, на върха на дългата дървена дръжка имаше късо острие или „шип“, оръжие, типично по-скоро за стражарите, с което да държат противника на разстояние както на земята, така и от въздуха. Останалите две трети имаха метателни оръжия за бой от по-голямо разстояние. Осородните не се сражаваха в плътни формации като мравкородните, да речем, и рядко влизаха в близък бой. Не, те бяха бързи и повратливи, предпочитаха стрелба с голям обсег или нападения от въздуха. Войниците, които изпълваха площада пред Амфиофоса, бяха въоръжени с арбалети за многократна стрелба, с гвоздистрели и с новите щраколъкове — с тях съгражданите на Стенуолд бяха свикнали толкова бързо, сякаш конструкторът на оръжието го е измислил специално за бръмбарородните.