Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Да, така е.
— Честно казано, мисля, че всеки благородник от Хаос, в чиито вени тече поне капка от кръвта на Амбър, би могъл да стори същото. Обратното пък важи за Логрус. Според преданията всички ние произлизаме от един общ корен.
— Добре, ще вляза с теб. Предполагам, че все пак вътре има достатъчно място, за да мога да заобиколя Лабиринта, без да стъпвам върху него.
— Да.
Отворих вратата достатъчно широко и надзърнах. Да, това беше. Мъждукащата пътека завършваше на няколко сантиметра отвъд прага.
Поех дълбоко въздух и изръмжах една ругатня, докато го издишвах.
— Какво има? — попита Джърт, опитвайки се да надзърне през рамото ми.
— Не е точно това, което очаквах да видя — казах аз.
Отстъпих встрани и го оставих да погледне.
Той се взира няколко секунди, след това каза:
— Нищо не разбирам.
— Аз също, но смятам да разбера.
Влязох в залата. Джърт ме последва. Това не беше Лабиринтът, който познавах. Или по-точно беше и не беше. Структурата му беше абсолютно същата, като тази на Лабиринта в Амбър, но върху този лабиринт имаше дефекти. На няколко места липсваха части от фрагментите, сякаш някой ги бе изтрил или просто бе пропуснал да ги изчертае. Областите между отделните линии, които би трябвало да са тъмни, тук светеха със сиво-синкава светлина. Затова пък самите линии бяха черни. От цялата странна диаграма като че ли бе отнет някакъв основополагащ принцип. Стори ми се, че светлите петна леко трептят.
Но най-странен от всичко бе огненият кръг в центъра на Лабиринта, който нямаше нищо общо с оригинала. Нещо повече, в този кръг се забелязваше тялото на жена, която беше или мъртва, или в безсъзнание, или омагьосана по някакъв начин.
Жената, разбира се, най-вероятно беше Корал. Разбрах това още щом я мярнах за пръв път, макар че ми се наложи да изчакам няколко мига преди да успея да разгледам по-внимателно лицето й през пламъците на кръга.
Голямата врата зад нас се затвори. Джърт постоя неподвижен близо минута, после промълви:
— Този камък май доста се е развълнувал от срещата. Да можеше да видиш лицето си, сгряно от неговата светлина!
Погледнах към гърдите си и забелязах, че Рубинът пулсира неистово. Покрай синкавата светлина, идваща от Лабиринта, и пламъците на огнения кръг в него, не бях забелязал настъпилата промяна.
Пристъпих напред и почувствах прилива на ледена вълна, който ми напомни за усещането, предхождащо осъществения чрез Картите контакт. Това сигурно беше един от онези Непълни лабиринти, за които бе говорила Джасра и на които тя и Джулия бяха адепти. В такъв случай сега се намирах на някоя от първите Сенки, съвсем близо до истинския Амбър. И мислите запрепускаха с бясна скорост из съзнанието ми.
Съвсем скоро бях разбрал, че Лабиринтът като че ли притежава свое съзнание и разум. Вече ми изглеждаше напълно логично неговият антипод Логрус да се ползва от същата привилегия. Тази мисъл ме споходи за пръв път, когато Корал помоли Лабиринта сам да прецени къде да я изпрати и нейното желание бе изпълнено. Явно именно това беше мястото, където той я бе пренесъл. При състоянието, в което се намираше сега, нищо чудно да не бе успяла дори да долови моите опити да се свържа с нея. След като Корал изчезна, аз се обърнах към Лабиринта полу на шега, а той ме пренесе от единия в другия край на пещерната зала, най-вероятно, за да потвърди съмненията ми.
Нещо повече, в случая не ставаше дума за някакъв лек намек за разум, реших аз, докато разглеждах дълбините на Рубина на Справедливостта. Лабиринтът беше невероятно находчив. Защото онова, което видях в кървавочервения кристал, представляваше визуално обяснение на задачата, която трябваше да изпълня, една задача, с която при други обстоятелства не бих се захванал за нищо на света. След като вече бях успял да се измъкна от онова налудничаво измерение, аз сигурно бих изтеглил коя да е от Картите си, за да помоля някой от другите да ме измъкне. Или пък дори бих призовал Логрус и бих отпрашил през Сенките, докато двата Знака се боричкат в мрака. Но там, в центъра на Непълния Лабиринт лежеше Корал… Лабиринтът се бе подсигурил по най-удачния възможен начин. Вероятно бе доловил нещо от чувствата, които изпитвах към тази жена, докато тя следваше неговите очертания. В съзнанието му веднага се бе зародил един доста оригинален план, който той бе осъществил със завидна точност.