Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Мерлин! — извика Джърт. — Аз какво да правя?
— В какъв смисъл? — извиках аз на свой ред.
— Как да се измъкна оттук?
— Просто излез през голямата врата и тръгни през Сенките, или пък ме последвай по този Лабиринт и след това той ще те пренесе където пожелаеш.
— Не мисля, че бих могъл да променя Сенките толкова близо до Амбър, не съм ли прав?
— Може би наистина сме твърде близо. Тогава първо се отдалечи достатъчно и след това опитай пак.
Продължих напред. Вдигнах крака си и отново се разнесе познатото пропукване.
— Ще се изгубя из тези пещери.
— Тогава тръгни след мен.
— Лабиринтът ще ме унищожи.
— Той обеща да не го прави.
Джърт се изсмя дрезгаво.
— И ти му вярваш?
— Ако иска да си свърша работата като хората, ще му се наложи да удържи на думата си.
Достигнах до първия липсващ фрагмент. Едно бързо допитване до Рубина и вече бях наясно къде би трябвало да мине линията. Колебаейки се леко, направих първата си стъпка отвъд видимите очертания. После следващата. После още една. Когато прекосих празното пространство, ми се прииска да се обърна и да погледна назад, но вместо това изчаках, докато линията, по която бях тръгнал, направи достатъчно рязък завой и така успях да огледам резултата от работата си без излишни рискове. Цялата отсечка, по която бях преминал, бе придобила познатия мъждив блясък. Тя сякаш бе попила разлятото преди това по празнината сияние. Джърт бе застанал в началото.
Усети, че го гледам, и промърмори:
— Не знам дали е редно да го правя, Мерлин, наистина не знам.
— Истинският Джърт нямаше да събере кураж, за да го стори — казах аз.
— И аз няма да мога.
— Както вече ти казах, майка ни е успяла. Ти най-вероятно също носиш част от кръвта на Амбър във вените си. Какво толкова. Ако греша, всичко ще свърши преди да си го осъзнал.
Направих още една крачка. Джърт се усмихна вяло и каза:
— Прав си, чудо голямо. — Стъпи върху линията и след миг извика: — Хей, все още съм жив! Сега какво?
— Продължавай напред — насърчих го аз. — Следвай ме. Не спирай и за нищо на света не стъпвай встрани от линията.
Последва нов завой и изгубих Джърт от погледа си. Малко по-нататък усетих остра болка около десния си глезен — вероятно резултат от това, че през последното денонощие почти не бях спирал, за да си почина. Поне така си помислих в първия миг. Но болката продължи да се засилва с всяка следваща стъпка. После се появи и парене и накрая усещането стана почти нетърпимо. Дали не бях скъсал някоя връзка? Или…
Ами да, разбира се. Вече усещах миризмата на изгорена кожа.
Бръкнах в десния си ботуш и измъкнах оттам кинжала, изкован в Хаос. Дръжката му направо пареше. Близостта до Лабиринта не му се бе отразила никак добре. Не можех да продължа да го нося със себе си.
Запратих оръжието право напред, към далечния край на залата, където се намираше вратата. Несъзнателно проследих с поглед полета му. Нещо помръдна леко сред сенките. Близо до входа бе застанал мъж, стоеше и ме гледаше. Кинжалът се удари в стената и падна на пода. Мъжът се наведе и го вдигна. После се изхили и с рязко движение запрати стоманеното острие право към мен.
То се приземи пред краката ми, вдясно от линията, на която бях застанал. В мига на контакта от Лабиринта изригна гейзер от синкави пламъци, които се издигнаха, цвърчейки, на два метра от пода. Залитнах и забавих крачка, макар да знаех, че не могат да ми навредят. Вече бях достигнал до дългата фронтална арка, която е едно от сериозните изпитания на Лабиринта.
— Придържай се към линията — викнах на Джърт. — Не се притеснявай от подобни номера.
— Добре — каза той. — Кой е този тип?
— Дявол го знае.
Приложих още по-голямо усилие, за да компенсирам забавянето си. Вече се приближавах към огнения кръг. Зачудих се какво ли би казала тай’ига-та за настоящите ми премеждия. Направих поредния завой и пред мен се разкри панорама към по-значителната част от преодоления маршрут. Очертанията на Лабиринта светеха равномерно, а Джърт се движеше доста добре, следвайки плътно линията. Искрите достигаха вече до глезените му. Аз бях затънал в тях почти до колене. С крайчеца на едното си око зърнах ново раздвижване около мястото, където бях забелязал непознатия.