Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
От мен се искаше да възстановя, или по-скоро да завърша това несъвършено копие, като премина по него, понесъл със себе си Рубина на Справедливостта. Нали точно така Оберон бе възстановил повредения оригинал. Една малка подробност — той бе заплатил за това с живота си.
От друга страна, на Краля се бе наложило, да се оправя с Първичния Лабиринт, докато аз щях да си имам работа само с едно негово подобие. Баща ми също беше оцелял, след като бе успял да създаде свой собствен Лабиринт.
Но защо точно аз? Дали защото бях син на човека, който се бе справил със създаването на новия Лабиринт? Или пък бе замесен фактът, че носех в себе си и образа на Логрус? А може би просто защото бях сръчен от една страна и податлив на натиск от друга? Всичко това взето заедно? Или напротив?
— Искам да знам — извиках аз. — Имаш ли готов отговор за мен?
Сякаш нечий масивен юмрук се заби в стомаха ми. Зави ми се свят, сякаш всичко наоколо се бе завъртяло неудържимо. Причерня ми. После всичко си дойде отново по местата и аз забелязах Джърт в другия край на залата, точно до голямата обкована врата.
— Това пък как го направи? — възкликна той.
— Не го направих аз.
— О-о!
Той отиде до стената, опря ръце на нея и започна да заобикаля Лабиринта, придържайки се плътно към очертанията на каменния свод.
От новата си позиция можех да видя Корал малко по-ясно. Странно. Не бих казал, че се чувствах влюбен до уши. Ние не бяхме любовници, реално погледнато не бяхме дори близки приятели. Бяхме се запознали буквално преди броени часове. Направихме заедно една дълга разходка, хапнахме добре, оправихме по няколко питиета, посмяхме се… и нищо повече. Ако разполагахме с повече време, може би щяхме да установим, че между нас е пламнала някаква искра. Все пак бях прекарал доста приятно с нея и сега осъзнах, че ми се иска наистина да я опозная по-отблизо. Чувствах се някак отговорен за настоящите й проблеми, изпитвах някаква вина за проявената „престъпна небрежност“. С други думи, Лабиринтът ме бе спипал за топките. Ако исках да си я получа обратно, щеше да ми се наложи преди това да възстановя копието. Пламъците сякаш ми кимнаха.
— Гаден номер — казах аз гласно.
Ново кимване.
Продължих да оглеждам внимателно Непълния Лабиринт. Почти всичко, което знаех за него, дължах на разговора си с Джасра. Но тя бе споменала, че тези, които преминават по него, следват липсващите му фрагменти, докато Рубинът ме съветваше да тръгна по линиите, сякаш имам пред себе си съвсем нормален лабиринт. От гледна точка на разказа на баща ми, тази подробност определено се връзваше. Целта ми щеше да бъде да опиша пропуснатите фрагменти.
Джърт тъкмо бе заобиколил последния ръб на Лабиринта и сега вървеше право към мен. И тъкмо когато минаваше край една от прекъснатите линии, тя най-неочаквано припламна и кракът му се озова право върху нея. Лицето на Джърт се изкриви от ужас. Той изкрещя и започна да избледнява.
— Спри! — изкрещях. — Или ще ти се наложи да си търсиш нов майстор по ремонта на лабиринти! Веднага го възстанови и го остави на мира, иначе няма и пръста си да помръдна! Говоря напълно сериозно!
Полуизчезналият крак на Джърт започна да се удължава и да придобива нормална плътност. Синкавото сияние, което бе започнало да излъчва тялото му, също изчезна. Изражението му придоби нормален вид.
— Знам, че той е дух на Логрус — казах аз, — освен това е и копие на най-гадния измежду моите родственици, но ще ти се наложи да го оставиш на мира, копеле такова, иначе няма да те огрее! Можеш да си запазиш Корал!
Линията отново помръкна и всичко възвърна предишния си вид.
— Искам да ми обещаеш — заявих аз.
Едно огромно огнено кълбо се изтръгна от центъра на Лабиринта, понесе се към тавана на залата и там изчезна.
— Да разбирам ли, че мога да разчитам на честната ти дума? — попитах.
Пламъците кимнаха.
— Благодаря ти — прошепна Джърт.
Глава 8
И тъй, аз се заех с Непълния Лабиринт. Когато стъпваш по неговите черни линии, усещането е доста по-различно от онова, когато следваш бляскавите, сякаш нажежени до бяло очертания на истинския Лабиринт в Амбър. Краката ми сякаш докосваха мъртъв под, но когато ги отделях от него, чувствах същото съпротивление и пак се чуваше познатото наелектризирано пропукване.