Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
За последен път бях видял да го носи Рандъм на погребението на Кейн, тъй като в ръката си държах именно него — Рубина на Справедливостта. Надянах верижката на врата си и в този миг вратата на спалнята се отвори.
Сложих отново пръст на устните си, хванах рамото на Джърт и му посочих с поглед отворената стена, водеща обратно към пътеката. Той понечи да възрази, но аз го бутнах рязко и сам се запътих натам.
— Кой е там? — чух да казва още веднъж Вайъли и улових сащисания поглед на Джърт.
Реших, че нямаме достатъчно време, за да започна да му обяснявам с някакви знаци или шепнешком, че е сляпа. Вместо това понечих отново да го бутна. Но този път той се плъзна встрани, протегна крак, опря ръката си в гърба ми и на свой ред ме блъсна напред. Успях само да смотолеви някаква кратка ругатня, след което политнах напред. Някъде зад себе си чух поредното „Кой…?“ на Вайъли, после гласът й секна.
Търколих се на пътеката, но преди това успях да измъкна кинжала от ботуша си. Веднага се изправих на крака, насочил острието към фигурата на Борел, който бе успял някак да се появи отново.
Той се усмихна и ме огледа. Мечът му си беше все още в ножницата.
— Не забелязвам наоколо стърчащи от земята ръце — отбеляза той, — тъй че едва ли ще можеш да разчиташ на нови щастливи стечения на обстоятелствата.
— Жалко — казах аз.
— Ако успея да взема от теб тази дрънкулка, която си окачил на врата си, и после я занеса на Логрус, той ще ме надари с втори живот, за да заменя моята жива, или по-скоро моята загинала от измамническите ръце на баща ти половина.
Видението на кралските покои в Амбър бе изчезнало. Джърт бе застанал край пътеката, близо до мястото, където се бе появил образът.
— Знаеш, че не мога да го победя — извика той, щом усети, че го гледам. — Но ти се справи с него миналия път.
Свих рамене.
Борел се обърна към Джърт.
— Значи смяташ да предадеш Хаос и Логрус?
— Напротив — отвърна Джърт. — Мисля, че ще им попреча да направят една ужасна грешка.
— И каква ще да е тази грешка?
— Кажи му, Мерлин. Кажи му онова, което ми каза, докато се отдалечавахме от онзи проклет фризер.
Борел се обърна отново към мен.
— Има нещо странно в цялата тази история — казах аз. — Имам чувството, че тук се провежда дуел между Силите — Лабиринта и Логрус. Според мен Амбър и Хаос играят второстепенна роля във всичко това. Разбираш ли…
— Абсурд! — прекъсна ме той, изтегляйки оръжието си. — Измислица, с която се надяваш да си спасиш кожата.
Прехвърлих кинжала в лявата си ръка и изтеглих Грейсуондир от ножницата.
— Върви по дяволите тогава! — казах. — Ела да си го получиш!
Някой сложи ръка на рамото ми и след това ме завъртя със сила, на която не успях да се противопоставя. С периферното си зрение забелязах как Борел отстъпи крачка назад.
— Ти приличаш доста на Коруин и на Ерик — каза един приятен, познат глас, — но въпреки това не те познавам. Все пак носиш Рубина на Справедливостта, което те прави твърде важен, за да ти позволя да рискуваш живота си в дуел.
Обърнах се още малко и застанах очи в очи с Бенедикт, при това с две съвсем здрави ръце.
— Казвам се Мерлин, син съм на Коруин — казах, — а този тук е най-големият специалист по дуелите в Царството на Хаоса.
— Ти, изглежда, си имаш важна мисия, Мерлин. Заеми се отново с нея — каза Бенедикт.
Острието на Борел проблесна и спря на двайсетина сантиметра от гърлото ми.
— Никъде няма да вървиш — каза той. — Не и с това камъче на врата.
Мечът на Бенедикт излетя неусетно и абсолютно безшумно от ножницата и парира оръжието на Борел.
— Както вече казах, върви да изпълниш дълга си, Мерлин — повтори той спокойно.
Изправих се бързо на крака, измъкнах се встрани и внимателно ги заобиколих.
— Ако го убиеш — каза Джърт, — той ще се материализира отново след известно време.
— Колко интересно — отбеляза Бенедикт, след като парира елегантно една мълниеносна атака и отстъпи леко назад. — След колко време по-точно?
— Няколко часа.
— А колко време ще ви е необходимо, за да осъществите онова, с което сте се захванали?